Огнено кръщение

— Даваха ми всякакви лекарства. Нямам представа какво може да се надуши в потта ми. Имаш дяволски силно обоняние, Регис.

— Всеки си има някакви достойнства. За компенсиране на недостатъците. Какво беше това, което са лекували с магия?

— Ръката и бедрената ми кост бяха счупени.

— Отдавна ли?

— Преди малко повече от месец.

— И вече ходиш? Невероятно. Дриадите от Брокилон, нали?

— Как позна?

— Само дриадите познават лекарства, способни да възстановяват костната тъкан толкова бързо. Виждам по ръцете ти тъмни точки, на местата, в които са прониквали корените на конинхаелата и симбиотичните филизи на лилавото зарасличе. Само дриадите умеят да използват конинхаелата, а лилавото зарасличе не расте другаде, освен в Брокилон.

— Браво! Безпогрешна дедукция. Но мен ме интересува нещо друго. Счупени са ми бедрената и предраменната кост. Обаче усещам силна болка в коляното и лакътя.

— Типично — поклати глава фелдшерът. — Магията на дриадите ти е възстановила повредените кости, но в същото време е направила и малка революция в нервните връзки. Страничен ефект, който се усеща най-силно в ставите.

— Какво можеш да ме посъветваш?

— За съжаление — нищо. Ти още дълго време ще предусещаш лошото време. През зимата болката ще се усилва. Но не бих ти препоръчал да използваш силни обезболяващи средства. Особено наркотици. Ти си вещер, в твоя случай това е абсолютно противопоказно.

— Значи ще се полекувам с твоята мандрагора. — Вещерът вдигна мензурата, която току-що му беше връчила Милва, изпи я до дъно и се закашля така, че отново му потекоха сълзи от очите. — Вече се чувствам по-добре, по дяволите.

— Не съм сигурен дали лекуваш правилната болест — усмихна се Регис със стиснати устни. — И също така напомням, че трябва да се лекуват причините, а не симптомите.

— При този вещер случаят не е такъв — изсумтя Лютичето, заслушан в разговора и позачервен. — За неговата болка точно ракията ще му помогне.

— И на теб би трябвало да ти помогне. — Гералт изгледа поета смразяващо. — Особено ако от нея ти се оплете езикът.

— Едва ли може да се разчита на това — усмихна се отново фелдшерът. — В състава на препарата влиза и беладоната. Много алкалоиди, включително и скополамин. Преди мандрагората да ви подейства както трябва, всичките несъмнено ще имате пристъп на елоквенция.

— Какво, какво? — попита Пърсифал.

— Красноречие. Извинявайте. Ще използвам по-простички думи.

Гералт изкриви устни в престорена усмивка.

— Правилно — каза той. — Лесно е да изпаднеш в маниерност и да започнеш да използваш префърцунени думи всеки ден. В такива случаи хората вземат събеседника си за арогантен палячо.

— Или за алхимик — добави Золтан Чивай, загребвайки с мензурата от ведрото.

— Или за вещер, който е изчел какво ли не, за да впечатли някоя магьосница — изсумтя Лютичето. — А магьосничките, господа, налитат най-вече на изискани разказвачи. Прав ли съм, Гералт? Е, разкажи ни нещо…