Вале пика (Специални поръчения — 1)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вале пика (Специални поръчения — 1)». Краткое содержание книги:
На губернатора на старопрестолния град никак не му е до веселби. В Москва безчинства шайка измамници, направили за смях немалко високопоставени личности. В нахалството си бандитите, които оставят след себе си вместо подпис карта с образа на вале пика, проникват и в двореца на самия губернатор. Никой няма представа от колко души се състои шайката, но очевидно всички са великолепни актьори и майстори на дегизировката, остроумни, лукави, и умеят да се възползват от човешкото лековерие. Няма кой да помогне на изпадналия в безизходица губернатор — освен, разбира се, чиновникът за специални поръчения Ераст Фандорин.
На фона на празненствата в Москва започва ожесточено състезание по ловкост и остроумие между Ераст Фандорин и загадъчния „Вале пика“. Подпомаган от верния японец Маса и новия си помощник, недодялания полицейски куриер Тюлпанов, Фандорин се надлъгва с „Вале пика“ в един нескончаем маскарад, в който се намесват измамени съпрузи, невероятно скъпи източни скъпоценности, оперетни балерини и съвсем истински престъпници и злодеи.
Кой кого ще надхитри? Дали Фандорин е намерил най-сетне достоен противник ще разберем в края на очарователния криминален карнавал, с който ни изненадва този път виртуозът на литературните стилове Борис Акунин.
С две думи, губернаторът пристигна в къщата на „Малая Никитская“, помоли Ераст Петрович за извинение и дори го предложи за поредния „Владимир“ — не заради Валето пика, разбира се, а за „отлична усърдна служба и специални заслуги“. Покрай щедростта на княза се облажи и Анисий, който за награда получи сериозна сума пари. Щяха да му стигнат и да се настани в новото жилище, да купи нещо на Соня и да си набави пълно обмундироване. Довчера просто Анисий, но сега вече негово благородие колежки регистратор Анисий Питиримович Тюлпанов.
Та днес в съда той бе дошъл с чисто новия си, за първи път облечен летен вицмундир. До лятото имаше още доста време, но с белия си кител с тънък златен кант на петлиците Анисий изглеждаше толкова ефектно!
Щом доведоха подсъдимата, тя веднага забеляза белия мундир, усмихна се някак тъжно като на стар познат и седна с наведена глава.
Косата на Мимочка (така я наричаше наум Анисий) още не беше пораснала много и беше събрана на тила й на малко скромно кокче. Обвиняемата бе облечена с обикновена кафява рокля и приличаше на малка гимназистка, изправена пред строг педагогически съвет.
Като видя, че заседателите гледат скромното момиче със съчувствие, Анисий се поокуражи. Можеше пък присъдата да не е чак толкова строга?
Изказването на прокурора обаче го накара да се ужаси. Обвинителят — руменобузест честолюбец и безмилостен кариерист — обрисува личността на Мимочка в най-кошмарни краски, подробно описа целия отвратителен цинизъм на „благотворителната лотария“ и поиска за госпожица Маслени кова три години каторга и пет години заточение в Сибир.
Жалкият впиянчен актьор, който в лотарията играеше председател, бе освободен по делото заради незначителната му вина и сега се явяваше като свидетел на обвинението. Мимочка май щеше да си го отнесе за всичките. Тя оброни златна главица върху скръстените си ръце и беззвучно се разплака.
И Анисий взе решение. Ще отиде с нея в Сибир, там ще си намери някаква работа и със своята вярност и любов морално ще подкрепя клетото момиче. После, когато я освободят предсрочно, двамата ще се оженят и тогава… И тогава всичко ще е много хубаво.
„Ами Соня? — попита го съвестта му. — Ще изпратиш собствената си сестричка в приют, защото е инвалид и никому не е изтрябвала, тава ли?“
„Не — отвърна й Анисий. — Ще се примоля на Ераст Петрович, той е благороден човек и ще ме разбере.“
Засега нещата със Соня вървят добре. Новата камериерка на Фандорин, едрогърдата Палаша, е много привързана към недъгавата. Грижи се за нея, наглежда я, сплита косата й. Соня дори започна да произнася някои думи: „панделка“ и „гребен“. Може пък шефът да не зареже сирачето, а после, когато нещата се наредят, Анисий ще си я прибере…
В този момент съдията даде думата на защитата, затова Тюлпанов временно се откъсна от отчаяните си мисли и с надежда впери поглед в адвоката.
Той, честно казано, беше доста невзрачен. Мургав, леко прегърбен и с много дълъг подсмърчащ нос. Разправяха, че бил нает от неизвестно лице чрез прочутата петербургска фирма „Рубинщейн и Рубинщейн“ и се славел като спец по наказателните дела. Но външността на защитника не вдъхваше доверие. Когато той пристъпи напред, кихна силно в розовата си кърпа, а на това отгоре и изхълца, Анисий бе обзет от лошо предчувствие. Ах, какъв подлец е Момус, досвидяло му е да наеме добър адвокат и е изпратил тоя малък мухльо и еврей евреевич на всичкото отгоре. С какви кървясали очи го гледат юдофобите съдебни заседатели. Няма да повярват на ни една негова дума.
Съседът на Тюлпанов отляво, господин с рехава брада и златни очила, с малко татарски черти, огледа адвоката, поклати глава и пошепна заговорнически на Анисий: