То-кай-хун
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «То-кай-хун». Краткое содержание книги:
— Разбира се!
— Наистина ли? Да лагерувам и спя, където си искам? Да се изхранвам, както си искам? Да прострелвам говеда, елени и други техни животни? Да отнемам прехраната на законните собственици на страната, без те да могат нещо да възразят?
— Хм.
— Да, хм! Няма ли още при границата ви всеки шейх правото да иска данък от всеки чужденец, който желае да премине през неговата територия?
— Това е вярно.
— Ако тук един вожд поиска нещо такова, ще получи куршум. Червенокожите са наброявали някога милиони и целият континент е бил тяхна собственост. От тези милиони е останала една жалка шепа, която е прогонвана безмилостно от едно място на друго. Кой тук е жестокият — червеният или белият?
Персиецът премълча, но вързаният за стремето ми команч, който трябва сравнително добре да бе разбрал словата ми, извика:
— Уф, уф! И това го казва Поразяващата ръка, макар че е бледолик!
— Аз винаги съм го казвал.
— В такъв случай ти си един верен приятел на всички червени мъже.
— Да, такъв съм, а вие ще постъпите по-добре, ако не дотягате на мен и спътниците ми с вашето преследване.
— Аз бих искал да кажа това на моите братя, но не знам дали ще мога да се върна при тях. Ще ме освободи ли Поразяващата ръка?
— Да. Ти трябва да присъстваш, когато говоря после с вашия вожд. Стане ли това, ще те пусна да кажеш на воините команчи какво съм приказвал с То-кай-хун.
Междувременно бяхме близо до мястото, където бях оставил спътниците. Тъй като беше нощ и по откритата прерия нямаше точка, по която да мога да се ръководя, изсвирих. Беше ми отговорено, значи точно бях спазил посоката. Гласът на Джим прозвуча насреща ми:
— Хей, сър! Ти ли свириш, или някой друг!
— Аз съм.
— Успя ли… ха, та това са трима мъже вместо един! Мистър Джафар…
— Аз съм свободен! — прекъсна го персиецът, като скочи от коня. — Мистър Шетърхенд ме измъкна!
— Zounds! Това се казва номер! А кой е третият джентълмен? Команч? Това е далеч повече, отколкото можеше да се очаква! Не мислиш ли същото, стари Тим?
— Yes — отговори брат му. Но противно на своя лаконичен начин на изразяване, добави: — Номерът е великолепен. Признавам, че ми взе ума.
— Взе ти ума? Това ще трябва да го забраня, защото да имам брат без разсъдък, за мен няма да е най-върховното чувство.
През това време аз бях слязъл. Когато То-кай-хун видя, че наистина бях довел пленника и един команч, даде да се чуе едно ядно «уф!», но иначе не каза нищо. Спътниците поискаха да знаят по какъв начин съм успял да освободя Джафар. Аз им обясних:
— Когато имаме повече време, ще научите. Сега преди всичко трябва да говоря с То-кай-хун. Искам да се подсигуря срещу едно повторно нарушение на думата. И се обърнах към вожда:
— Нека То-кай-хун чуе моите думи! Той не удържа думата си и би трябвало за това да го убия. Животът му е в ръцете ми, но искам все пак да му го подаря. Само че няма да го освободя веднага, защото той отново ще ни последва.
— Няма да ви последвам — обади се онзи.
— Добре го казваш, но аз не вярвам на никоя от думите ти. Който е излъгал веднъж Олд Шетърхенд, него той никога вече не дарява с доверието си. Ти ще яздиш с нас, вързан на коня! Твоите воини няма да ни следват, а ще чакат тук завръщането ти! Веднага щом забележа, че са тръгнали подире ни, ще те застрелям!
— Уф! Те няма да искат да останат тук.
— Ще трябва да останат, защото ти ще им го заповядаш.
— Кой ще им го каже?
— Воинът, когото доведох.
— Уф! Ти ще го освободиш?
— Да. Но ние ще потеглим още сега. Преди това ще взема амулета ти у мен. Ако съм доволен от теб, ще си го получиш обратно и ще можеш да се върнеш при своите. Не действаш ли обаче по моя воля, ще унищожа амулета ти.
— Ще удържиш ли наистина думата си и ще ме пуснеш ли да си тръгна с амулета?
— Да.
— Как ще постъпят другите бледолики?
— Обещавам ти да пратя куршум в главата на онзи, който действа против моето обещание.
— Вярвам ти! Нека подкрепим това с лулата на мира!
— Всъщност не е нужно, тъй като Олд Шетърхенд удържа думата си и без калюмет. Но нека бъде както ти казваш. Ще изпушим лулата на мира, но твоята. Знаеш защо!
След извършването на тържествената церемония То-кай-хун даде на своя воин поисканата от мен заповед. Аз развързах мъжа и той бързо изчезна в нощната тъма. Заловеният преди това съгледвач го придружи. После прибрах амулета на вожда в джоба си. Вързахме То-кай-хун на неговия кон и яздихме през цялата нощ, докато в предиобеда конете ни бяха толкова уморени, че трябваше да им позволим почивка.