Дим Мак
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дим Мак». Краткое содержание книги:
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда.
Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро — втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек — Хирата, Сано се нуждае от двойни дози късмет и смелост, още повече, че се изправя срещу неизвестен наемен убиец, владеещ старото изкуство дим мак.
Сано си помисли, че това е възможно, тъй като политическите връзки бяха от съществено значение. Но най-вероятно началниците на Накай го бяха пренебрегнали в полза на други, по-малко опитни в битки, но с повече добронамереност, които бяха достатъчно благоразумни да не се изявяват в лоша светлина пред втория по ранг след шогуна.
— Бях верен слуга на владетеля Мацудайра. Единственото, което исках, бе да го признае. По-голямото възнаграждение не ме е грижа — Накай си докара благородното излъчване на мъченик. — Искам само да ми се предостави възможност да служа на владетеля Мацудайра на по-високо ниво, където мога да сторя за него повече, отколкото досега.
Сано се вкопчи в началото на тирадата му.
— Това е шансът ви. Владетелят Мацудайра ми нареди да разследвам смъртта на началника Еджима. Ще ви бъда признателен за съдействието.
— Разбира се — каза Накай смутен; очевидно не бе очаквал желанието му да бъде удовлетворено по такъв начин. — Какво мога да направя за вас?
Под балкона, отвъд насядалата по земята публика, борците приключиха своя ритуал и с тежка стъпка напуснаха ринга. Говорителят обяви високо имената на участниците в първата среща. Барабаните забиха. Двама масивни борци, останали само по препаски, приклекнаха в двата противоположни края на тепиха. Тълпата бе обзета от напрегнато очакване.
— Разпитвам всички, които са се срещали с Еджима малко преди смъртта му — подхвана Сано. — От регистъра става ясно, че вие сте имали лична среща с него.
Накай се намръщи, все едно се опитваше да проумее скритата цел на разговора.
— Да, помолих го да ми помогне да получа повишение. Той беше близък с владетеля Мацудайра и си помислих, че може да му каже някоя добра дума за мен.
— И какво стана?
В очите на Накай проблесна гняв.
— Еджима ми отказа. Поисках му само една малка услуга, която нямаше да му струва нищо. Хората непрестанно използват влиянието си в полза на други — това е начинът да се издигаш в бакуфу. Но Еджима ми каза, че не ме познава достатъчно, за да ме препоръча на владетеля Мацудайра. Заяви ми, че ако искам да се издигна, трябва още много да уча. И ме изхвърли.
Сано бе срещал много мъже като Накай — добри в работата си, но ограничени в нисшите чинове поради непохватността си в политиката. Те не проумяваха фините техники за поддържането на приятелства и поставянето на други хора под тяхно разпореждане. Трябваше да разберат, че ако човек иска услуги от непознати, трябва да има какво да предложи.
— И Еджима се оказа като другите, които бях помолил за помощ — заяви с горчивина Накай. — Те всички се отнесоха с мен като с куче, което се е облекчило върху обувките им.
Хирата попита:
— И финансовият министър Мориваки ли е от тях?
— Да… и с него съм разговарял.
— В обществената баня?
Навъсен, Накай кимна.
— Той не искаше да ми насрочи среща. Трябваше да се влача след него, докато го пипна неподготвен.
— И какво се случи? — попита Хирата.
— Той също ми заяви, че не можел да ми помогне; повишението ми зависело от преките ми началници. Каза ми да си вървя — този път Накай не успя да сдържи гнева си и удари по балкона тъй силно, че го разклати. — Какво безочие от страна на тези високомерни типове! Те до един си получиха високите постове, след като владетелят Мацудайра победи Янагисава. Никой от тях нямаше да бъде на сегашното си място, ако не бяха мъжете като мен. Аз се сражавах на бойното поле, докато те се спотайваха вкъщи. А сега не искат да ми хвърлят и троха от пищното си угощение!
Сано бе принуден да се съгласи, че Накай имаше основателна причина да недоволства. Стотици воини бяха загинали в бой, а хора, които никога не бяха окървавявали собствения си меч, бяха обрали плодовете на саможертвата им. Сано си помисли и за други, освен Еджима и Мориваки… а и за самия себе си… които съответстваха на това описание.
— Обърнахте ли се за помощ към съдебния надзорник Оно и пълномощника по междуградските пътища Сасамура?
Накай изсумтя ядно.
— Без полза.
— Кога стана това?
— Не помня точно. Малко преди да умрат.
Сано смяташе, освен това, че Накай най-вероятно си даваше сметка, кой бе човекът, който имаше най-голяма изгода от усилията му и който разполагаше с властта да раздава възнаграждения.
— Отправихте ли молба за повишение към владетеля Мацудайра?
Накай поклати глава, кипейки от негодувание.