Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Експеримент?! — рязко повтори Майсторът. — Приятелят ви е идиот! Заради този експеримент едва не се е вкарал в гроба. Не знам как е слушал наставленията на Майстор Орион, наистина хапчетата притежават „в това число и успокояващ ефект“, но най-важното — неутрализират въздействието на артефакта върху организма при преобразуването на енергията! Това е експериментално лекарство!
Уау… Значи излиза, че Чез ей така на шега е убедил Наив да не взема противоотровата?! Ама че идиот!
Поглеждайки приятеля си, видях в очите му ужаса от осъзнаването на този факт и реших да задържа злобния си коментар. Кой знае защо и самият аз не направих връзката между приема на тези хапчета и артефактите на нисшите вампири, макар че беше логично.
— Но ние не знаехме… — тихо се обади Чез.
— Знаехте — не знаехте, сега вашето приятелче ще трябва дълго да си почива — отсече Майсторът. — Никога не трябва да се пренебрегват указанията на лекуващия друид. А вие вървете да спите, тук нямате работа. Утре ще го прехвърлят в сградата на болницата, там ще може да го посещавате, ако всичко е наред.
Майсторът си отиде, а ние останахме да стърчим в коридора, асимилирайки чутото.
— Какво означава това „Ако всичко е наред“? — най-накрая казах аз. — Нали каза, че всичко е добре.
— Той каза „Ще живее“ — с унил глас ме поправи вампирката. — А това далеч не е „добре“. Да тръгваме.
Излязохме от изследователския център и веднага се натъкнахме на поредния патрул, който любезно предложи да ни съпроводи до казармата. Целият път изминахме в мълчание. Тъжно въздишащата Алиса нежно стискаше ръката ми, галейки с пръсти дланта ми, и от нея по цялото ми тяло се разливаше успокояваща топлина. Не знаех какво да кажа на Чез и как да го успокоя, затова само въздишах в синхрон с вампирката.
На стената на стълбището между първия и втория етаж наистина имаше прилична вдлъбнатина — следа, оставена от заклинанието на Наив, но виж, локвите разтопен лед някой вече беше избърсал.
— Хайде, Чез — сложих ръка на рамото на приятеля си, игнорирайки болката в изгорената длан. — Ние не знаехме що за хапчета са това. Наив, както обикновено, е пропуснал половината указания покрай ушите си и ни убеди, че това е само успокоително.
— Няма значение, виновен съм — мрачно отвърна Чез.
— Виновен е, разбира се — безжалостно потвърди Алиса.
Опитах със знаци да намекна на вампирката, че в дадения случай е по-добре да си мълчи, но тя направи вид, сякаш нищо не е видяла.
— Може би сега най-после ще си направиш някакви изводи — тя ме погледна много сериозно. — Зак, теб това също те касае. Няма смисъл да подкрепяш глупавите идеи на безмозъчния си приятел.
С тези думи тя мина пред нас и влезе първа в стаята. Ние с Чез се спогледахме, въздъхнахме и послушно я последвахме.
За щастие, на Алиса бързо й мина и все пак благоволи да ме нахрани преди лягане с остатъци от вечерята в столовата. Въпреки че е възможно, като е чула как къркори празният ми стомах, просто да е решила, че няма да може да заспи при толкова силен шум. Освен това трябваше да се обработват ожулванията и изгарянията ми, а тя просто не можеше да се сърди на ранен.
Настроението на всички беше ужасно. Едва дойдохме във форта, а вече две легла в стаята ни опустяха — не особено приятно начало на обучението на новото място. В началото исках да разкажа на приятелите си за добрата новина — способностите ми към Занаята се върнаха за няколко мига, но после реших да отложа новината за утре. Прекалено егоистично би прозвучала моята радост на фона на нещастието, сполетяло Наив. Именно с такова тъжно настроение легнахме да спим.
Действие 7
На сутринта Алиса отново беше тръгнала преди да се събудя. Най-удивителното беше, че и Чез беше изчезнал някъде, въпреки че досега никога не беше го правил. За тези няколко дни във форт Скол бях успял да отвикна да съм сам и сега се чувствах малко неуютно. В главата ми постоянно се въртяха мисли за Наив, многократно си припомнях сблъсъка с „водните“, чудейки се кое по-точно направих не както трябва.
„Всичко — мислех си ядосано, — всичко направих не както трябва. И как стана така, че способностите ми към Занаята се върнаха за малко? Мистерия!“
До закуска оставаше около половин час и реших, докато все още има свободно време, да отскоча до библиотеката да си побъбря с Велес.
Поставяйки ключа в ключалката, аз дръпнах вратата към себе си и за пореден път се оказах в царството на книгите.