Добрият
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Добрият». Краткое содержание книги:
— Искам да се кача догоре — обясни Тим, — да изляза от жилищните райони и да премина през хребета. Надявам се да намерим бързо някой стар път, който да ни заведе на юг.
— Зад хребета сигурно няма нищо друго, освен храсталаци.
— Тогава ще има разчистени проходи за спиране на пожари.
— Защо на юг? — полюбопитства тя.
— За мен бързината е по-важна от посоката. Искам да съм сигурен, че имаме пет минути преднина, преди да изоставим колата.
— Да изоставим форда?
— Нямаме избор. Ако просто караме, докато се свърши бензинът, ние сигурно ще сме първите, които ще закъсаме. А той ще продължава да ни гони и няма да можем да си изберем мястото, откъдето да тръгнем пеша.
— Когато се регистрирахме в хотела, се надявах, че ще ни остане малко време да направим някакъв план.
— Няма да има нито миг покой, докато тази история не свърши. Вече съм убеден в това. Трябваше да го разбера по-рано. От тук нататък ще се движим по острието на бръснач, докато историята свърши.
— Имам лоши предчувствия.
— С право ги имаш.
— Всичко върви от зле по-зле.
— Ще се оправим — опита се да я успокои той.
— Може да не звучи като празни приказки, ама си е.
Тим не искаше да я лъже и рече:
— Нали не искаш да ти кажа, че ни е спукана работата?
— Освен ако не е така. В такъв случай — кажи го.
— Не е спукана.
— Добре. Има поне някаква надежда.
Глава 26
Под светлината на фаровете сребърните дъждовни нишки приличаха на гирлянди за елха, но нищо друго не напомняше за Коледа.
По паважа беше толкова плъзгаво, че още малко и би могло да се пързаляш с шейна, а Тим дори не намаляваше на знаците за спиране.
Кравет щеше да очаква да се досетят за транспондера и следенето чрез спътник. И тъй като на всяка цена трябваше да спечелят преднина, преди да изоставят форда, той щеше да ги следва плътно по петите, за да не ги изгуби в момента, когато тръгнат пеша.
— Зареди ли пистолета? — попита Тим.
— Да, пълен е.
— Имаш ли още патрони в чантата?
— Не много. Четири парчета. Може и да са шест.
— Не ми се ще да влизам в престрелка с него. Изглежда, че този път е взел автоматичен пистолет.
— Автоматичният пистолет звучи нездравословно.
— Вероятно има над тридесет патрона в пълнителя. Може да ги изстреля за броени секунди, ако си поиска, да ни засипе с порои от олово.
— Определено никакви престрелки.
— Само че може да се наложи.
— Имам едно черно подозрение — оплака се тя.
— Кажи го.
— Сигурно ли е, че той работи на свободна практика?
— От това, което стана в бара, изглеждаше, че работи за своя сметка. Убийци, които работят за някого, получават заплата като всички други, не пачки пари в плик.
— Но ако има цяла армия от пиратстващи компютърни маниаци и други помагачи техничари, защо единствено той върши работата по улиците?
— Някой го е наел, за да се дистанцират истинските виновници от убийството ти. Те му помагат, без обаче да излагат собствените си убийци на показ. Те са кукловодите в играта.
— Така е било, докато са смятали, че ще ме очистят лесно, че случаят ще се приеме като най-обикновено изнасилване с убийство, само че това повече не може да стане.
— Вярно, вдигна се доста шум — съгласи се той.
— Ако решат, че играта е загрубяла, могат да изпратят на Кравет подкрепления. Тогава какво ще стане?
— Тогава ще ни се такова таковата.
— Хм, май ще е по-добре все пак да започнеш да ме лъжеш.
Улицата свърши с Т-образен възел. Новата улица водеше в посока север-юг покрай най-високата част на хребета в града.
Тим направи десен завой на юг и ускори. Къщите тук бяха по-големи и по-богато украсени от къщите на ниските хълмове. Не след дълго стигна до задънена улица.
— Ама че гадост! — ядоса се Тим, като обикаляше около кораловото дърво в центъра на островчето за кръгово движение. Той засили обратно по пътя, от който бяха дошли, притеснен заради загубеното време.
След три пресечки северната част на улицата също беше задънена. Ако напуснеха хребета и се върнеха обратно, щяха да срещнат Кравет. И той щеше да ги види как пристигат на електронната си карта.
Тим обиколи друго коралово дърво, излезе от островчето, спря до тротоара, угаси светлините и мотора и рече: