Жътварят на сърца

— Дръж се за мен, момче. Събраните досега веществени доказателства ни навеждат на мисълта за две възможности: или имаме работа с изключително предпазливи наркомани, което е съмнително, или с лекар.

— С лекар?

— Разполагаме с проби, от които е очевидно, че са от засъхнали течности. Следи от тях бяха открити както на облегалката на стола, така и под масата. Имаме добри снимки на тези следи. Предполагам, тъй като размерът на капките…

— Спринцовка? — прекъсна го Болд.

— Вероятно, а първоизточникът може би е онзи мъж, който се е придвижил от стола до масата. — Лофгрийн се усмихна. — Всичко ще бъде подложено на подробен анализ в лабораторията. Утре ще определим от каква група е кръвта, която си открил — каза той, изпреварвайки Болд. — Онзи с обувките номер осем и половина е носил плоска чанта тридесет и пет на двадесет и пет сантиметра.

— Като докторските?

— Да, предполагам, че е била такава. — Бърни продължи: — Другият с големите крака и спортните обувки е носил портативен компютър. Сложил го е до стола и е оставил достатъчно ясен отпечатък, за да можем с голяма вероятност да предполагаме, че е било точно това, разбира се, без стопроцентова гаранция. Ако доведеш тези двамата в следващите двадесет и четири или четиридесет и осем часа, може би ще успея да измъкна от ръбовете на обувките им влакънца от килима. Това е евтина синтетика и се скубе лесно. Статичното електричество ще държи известно време влакънцата по обувките. Колкото до идеята ти, че някой е бил влачен от този стол извън стаята, допускаме, че е възможно, но не можем да го докажем. Мога да се закълна, че нещо е влачено и че е имало два крака или два пръта, но не мога да кажа нищо по-определено. Другите вакуумни проби, които взехме, ще ни дадат повече материал за работа. Ще те държим в течение. — Потупа Болд по рамото и се върна при екипа си.

Болд се огледа и видя, че Дафи го очаква с нетърпение. Току-що бе разговаряла със съседите. Махна й с ръка и се приближи.

— Нищо — каза тя. — Четиринадесет семейства и никой не е забелязал нищо.

Той я накара да се обади на телефон 911, откъдето се правеха градските поръчки за телеграми, както и на лекаря на Шарън, на Бърза помощ и на двете най-близки болници, за да попита дали предишния ден Шарън не се е обръщала към тях за медицинска помощ.

— Какво става?

— Професора има известни доказателства, които насочват или към някаква наркоманска история, или към лекар.

— Не може да става дума за наркотици, Лу. Знам, че миналото й засилва някои подозрения, но аз я познавам.

— Щях ли да те карам да се обаждаш в болниците, ако подозирах, че става дума за наркотици?

Тя видимо се успокои.

— Но ако тя не е викала линейка, тогава ще е по-лесно да се повярва на историята с наркотиците.

— Не, за мен няма да е толкова лесно. Дафи, по някакъв начин двама души са убедили една жена, запозната с опасностите, които крие улицата, да им отвори вратата. Как е станало това? Изглежда също, че са успели да я убедят да си запретне ръкава. Познаваш Боб Проктър. От нас ще се иска да докажем, че в случая не са намесени наркотици. Щатската лаборатория тепърва ще има да казва много неща по този въпрос. Но ако я открием в някоя болница, ще сме в много по-благоприятно положение.