В царството на Мрачния

В този момент Джоми неочаквано вдигна меча си като за поздрав и това извади противника му от равновесие. Вместо да отстъпи в позиция и да го мушне за туш според правилата, младежът сви лакът и замахна силно към главата му.

Тренировъчните шлемове бяха направени да отбиват върховете на мечовете, а не да устояват на гневен удар на як младеж.

Маската поддаде и Годфри падна на колене.

— Фал! — извика Майсторът.

— Може — отвърна Джоми. — Но съм виждал и по-лошо.

Майсторът на меча се обърна към старшия монах брат Самюъл, който едва сдържаше смеха си — беше бивш ролдемски войник и отговаряше за военното обучение на студентите. Тад, Зейн и Джоми го бяха харесали мигновено, а и той очевидно се забавляваше от по-грубоватия им подход. Трите момчета изоставаха в литературата, философията и историята, но имаха прилично бойно обучение. Брат Самюъл наклони глава и сви вежди, сякаш казваше на Майстора да се оправя сам.

— Това е Дворът на майсторите! — извика мъжът, сякаш това обясняваше всичко. — Тези уроци трябва да усъвършенстват боравенето ви с мечове.

— Значи аз печеля — каза Джоми.

— Какво? — инструкторът го погледна невярващо.

— Със сигурност — младежът хвана шлема си с дясната ръка, за да може да жестикулира с лявата.

— Това е възмутително! — извика Серван.

Джоми си пое дълбоко дъх и заговори с тон, сякаш пред него стоеше малко глупаво дете.

— Знам, че не можеш да разбереш, Серван — след това се обърна към Майстора на меча. — Противникът ми се опитваше да ме накара да отстъпя, за да можем да освободим мечовете си, нали?

Мъжът кимна.

— Ако бях направил това, оръжието ми щеше да иде настрани и понеже не съм по-бърз от него, той щеше да ме удари и да загубя. Или щеше да ме отблъсне навътре, да се върне по-бързо в позиция и отново да спечели точка. А при още една точка губя дуела. От друга страна, ако го ударя в лицето, ще има фал и ще почнем отново, и имам шанс да спечеля.

— Това е… — Майсторът на меча направо нямаше думи.

Джоми се огледа.

— Какво? Нали така се прави след фал?

Инструкторът поклати глава.

— Дуелът свърши. Обявявам Годфри за победител.

Годфри стискаше окървавения си нос и изобщо не приличаше на победител. Джоми му се усмихна мило и сви рамене.

Брат Самюъл обяви, че урокът е свършил, и им каза да се преоблекат. Серван пошушна нещо на Годфри.

Монахът тръгна между момчетата, като коментираше бойните им стилове и грешки.

— Тад, добре се справяш. Бързината е хубаво качество, но се постарай да предвидиш следващия ход на противника си. Зейн, ти си твърде предпазлив — след това се обърна към Джоми и му намигна. — Момче, не бих те завел на турнир, но нямам нищо против да си от лявата ми страна във всеки бой.

Джоми се усмихна на братята си и каза:

— Хубаво е да виждаш, че някой все пак цени добрите ти качества.

Зейн погледна към Серван и Годфри и понижи глас: