Абатството Нортангър
- Автор: Остин Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Караджова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Абатството Нортангър». Краткое содержание книги:
— Да, рядко баща ми може да бъде накаран да се отнесе към минералната вода с вниманието, което според мене тя заслужава. Той е разочарован, защото не пристигнаха едни негови приятели, които бе очаквал да види тук и тъй като вече се чувства доста добре, бърза да се прибере вкъщи.
— Много съжалявам — каза унило Катрин, — ако знаех по-рано…
— Може би — започна притеснено мис Тилни — ще бъдете така добра… Ще бъда много щастлива, ако…
Влизането на баща й прекъсна тези учтиви фрази, които, както Катрин бе започнала да се надява, може би щяха да доведат до предложение двете да поддържат кореспонденция помежду си. След като генералът я поздрави с обичайната си любезност, той се обърна към дъщеря си с думите:
— Е, Елинор, мога ли да те поздравя, че си успяла да склониш хубавата си приятелка да удовлетвори молбата ти?
— Тъкмо бях започнала да й излагам молбата си, сър, и вие влязохте.
— В такъв случай продължавай на всяка цена. Зная, че ти е оживяло на сърцето. Моята дъщеря, мис Морланд — продължи той, без да остави време на мис Тилни да каже и дума, — се готвеше да изкаже едно твърде смело желание. Както вероятно вече ви е съобщила, ние напускаме Бат следващата събота. В писмо моят управител ми съобщава, че е необходимо моето присъствие у дома. И след като не се оправдаха надеждите ми да видя тук маркиз Лонгтаун и генерал Кортни, едни от моите най-стари приятели, нищо не ме задържа в Бат. Ако можеше да се изпълни и нашето егоистично желание по отношение на вас, бихме напуснали града без всякакво съжаление. Накратко, възможно ли е да ви убедим да се откажете от вашия триумф сред тукашното общество и да ощастливите вашата приятелка с присъствието си в Глостършър? Почти се срамувам да отправя към вас тази молба, въпреки че вие определено ще я възприемете като по-малко дръзка, отколкото всеки друг в Бат. Скромност като вашата… Ала не, аз в никакъв случай не бих ви притеснил с открита възхвала. Ако склоните да ни окажете честта да гостувате у нас, вие ще ни направите неизразимо щастливи. Вярно е, че не можем да ви предложим нищо, което да се сравнява с увеселенията в този оживен град. Не можем да ви изкушим нито с развлечения, нито с блясък, защото начинът ни на живот, както виждате, е обикновен и непретенциозен, но все пак няма да пожалим никакви усилия абатството Нортангър да не ви се стори лишено от привлекателност.
Абатството Нортангър! Тези думи зашеметиха Катрин и възбудиха у нея чувство на безкраен възторг. Изпълненото й с благодарност и блаженство сърце с мъка успяваше да се сдържи и да изрази вълненията си с езика на някакво подобие на спокойствие. Да получи толкова ласкателна покана! Така горещо да настояват за присъствието й! Тази покана бе въплътила в себе си всичко, което Катрин ценеше и което я изпълваше с чувство на лекота, цялата радост на настоящето и надежда за бъдещето и тя я прие от все сърце с единствената уговорка, че трябва да получи съгласието на родителите си.
— Веднага ще пиша у дома — каза тя — и ако те не възразят, а аз предполагам, че няма…
Генерал Тилни бе настроен не по-малко оптимистично, тъй като вече бе посетил прекрасните й приятели на Пълтни Стрийт и бе получил тяхното одобрение за своите желания.
— Щом те са съгласни да се разделят с вас — заяви той, — можем да очакваме разбиране и от всички останали.