На тясно в ъгъла

Той се усмихна неодобрително като човек, на когото е бил направен екстравагантен комплимент.

— А, ето я и Луиз — каза той. — Значи вечерята е почти готова.

Д-р Сондърз се обърна, за да я види. Беше облечена в саронг от зелена коприна, покрита с избродирани от сърма причудливи фигури. Гладко и лъскаво великолепие. Дрехата беше яванска — така се обличат при тържествени случаи дамите от харема на владетеля в Джокякарта. Прилепваше към тънкото й тяло като калъф — пристегнала младите й гърди, притиснала тесните й бедра. Краката и рамената й бяха открити. Беше обула зелени обувки на висок ток, които допринасяха да изглежда още по-грациозна. Пепеляворусата й коса беше събрана във висока, но много проста прическа, а строгата прелест на златистозеления саронг подчертаваше необикновено светлите й черти. Красотата й караше дъха на човека да замре. Вероятно при саронга са били слагани някакви есенции със сладък дъх, или пък тя самата се беше намазала с нещо, защото, като дойде при тях, усетиха лекия полъх на непознат парфюм. Миризмата беше упояваща и ефирна; приятно беше да си помисли човек, че парфюмът е бил правен по тайна рецепта в двореца на някой от раджите на острова.

— Какво значи тази причудлива рокля? — попита Фрит, а светлите му очи светеха засмяно и дългият му зъб се поклащаше.

— Ерик ми подари саронга оня ден. Реших, че случаят е подходящ да го облека.

Тя се усмихна приятелски на датчанина, като отново благодареше за подаръка.

— Саронгът е много стар, Кристесен — каза Фрит, сигурно ти е струвал цяло състояние. Ще разглезиш детето.