Афродита — Антични нрави
- Автор: Луис Пиер
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димчо Дебелянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Афродита — Антични нрави». Краткое содержание книги:
В древна Александрия, където царстват сладострастието и покварата, една красива златокоса куртизанка на име Хризис подчинява мъжете само с поглед. Полудял от желание по нея се оказва и любимецът на жените — скулпторът Деметриос. И за да получи една нощ на страст с Хризис, той е готов да изпълни всяка нейна заповед — дори да убие!
В романа основно място заема идеята на Пиер Луис, че „няма нищо по-свято от физическата любов, нищо по-красиво от човешкото тяло“. В „Афродита“ той прославя чувствеността, богинята на любовта и хедонизма. А посланието му е: научи се да извличаш от всяка минута насладите, които поднася животът. И търси още…
— Ах! Това е из „Песен ни песните“, Деметриос! Сватбеният химн на девойките в моята родина.
Тя отхвърля далече булото си и застава права, стегната само в една тясна обвивка, която закрива нозете и слабините й.
Тя извръща глава назад, полузакрила ресници:
Тя кръстосва ръце и протяга устните си:
Без да мръдва нозете си, без да прегъва колене, тя извива бавно своя торс, сложен на неподвижните й хълбоци. Лицето и двете й гърди, издадени над загърнатите й с плата нозе, приличат на три големи почти ровени цвета, натопени в платнен цветник.
Тя танцува мълчалива и строга, тя движи раменете си, главата си и двете си ръце. Тя сякаш се измъчва от мисълта, че не ще сполучи да му се понрави, и от постоянното желание да покаже колко е сладка белината на полуосвободеното й тяло. Гърдите й усилено се издуват. Устата й вече не могат да се затварят. Ресниците й безсилно са отпаднали и тя не може вече да ги подига. Постоянно разгарящ се огън зачервява бузите й.
От време на време тя сключва пръсти пред лицето си. От време на време дига ръцете си нагоре. Тя сладостно се протяга. Една бегла бразда разделя двете й дигнати рамене. Най-после, като отмахва назад косата си, както се отмахва сватбено було, тя откопчава треперейки, иглата, която задържа плата на слабините й и открива напълно тайната на своята прелест.
Деметриос и Хризис…
Още първата им любовна прегръдка е тъй хармонична, че те не се помръдват известно време, за да познаят по-дълбоко нейната сладост. Едната ненка на Хризис изпълва ръката на Деметриос, която силно я стиска. Едното й бедро гори, стиснато между двете му нозе, а другото тежнее връз тях. Те стоят неподвижни, прегърнати, но непроникнали още един в друг и потрепват от растящата възбуденост на желанието, което не искат да удовлетворят. Само устата им още в началото са се слели една с друга. Те се опиват един от други, като забавят последната сладост на своята любов.