Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
За миг дъхът й секна.
Сигурно е от изненадата, каза си тя.
Хазяинът не беше дебел, оплешивяващ шейсет и пет годишен руснак, какъвто очакваше да види. Вместо това той беше, според преценката й, на четиридесет и пет или малко повече. По-възрастен от нея, в отлична форма, мускулест… Боже, гръдният му кош беше огромен и костюмът не го скриваше. Той имаше силна челюст и кафяви очи с невероятно дебели черни мигли, все едно бяха боядисани със спирала. Тя преглътна, щом срещна погледа му — бърз и нехаен, след като първо бе обходил тялото й.
— Здравейте. Значи сте от наемателите ми?
— Ако вие притежавате сградата, да. Аз съм Кейт Фокс.
— Приятно ми е. — Той стисна ръката й здраво, силно. — Госпожице Фокс, разбирам, че сте на шестмесечен договор за наем.
— Ами да. Наемът за една година тук е трийсет хиляди долара. Това е значителна част от заплатата ми. — На практика беше цялата й заплата, но това му го спести.
Веждите му леко се повдигнаха.
— Не че нямам спестявания. — Защо му се обясняваше? Тя се изчерви. — Просто не искам да ги изразходвам всичките. Понеже смятам да си купя собствено жилище.
Мъжът наклони глава съвсем лекичко.
— Добре. Но въпросът е, че наистина не можем да позволим постоянни изменения в интериора. След като вие си тръгнете, трябва да дадем мястото под наем на други. Знаете как е. Ако е твърде лично и екстравагантно, не се търси.
— Мога да си представя. Няма да го правя лично и екстравагантно. — Кейт се наведе напред, скъсявайки дистанцията. Изведнъж въпросът наистина имаше значение за нея. Тя искаше да го убеди. — Вижте, господине, работя в издателската индустрия.
— О, така ли? — рече той меко. В гласа му се долови развеселена нотка, която подразни Кейт. — Наистина ли?
— Да, наистина. Аз съм младши съдружник в едно списание, което се казва „Лъки“. Може да сте го чували. Или да сте си взели едно копие от последния брой, ако изобщо сте успели, преди да го разграбят. — Тя отметна русата си коса, при което лъскавите копринени изсветлени кичури се развяха около скулите й. — Току-що удвоихме тиража.
— Мислех, че друг притежава „Лъки“. Не си спомням името, но не беше Кейт Фокс.
Думите бяха изречени достатъчно любезно, но Кейт усети предизвикателството в тях.
— Емили е старшият съдружник. Заедно със съпруга си Пол. Както ви казах, моята роля е второстепенна. Но се получава. Списанието е във възход, откакто работя там…
Тя млъкна.
— Какви ги говоря? Едва ли ви интересува.
— Имате право — усмихна й се той. — Но нека това не ви спира. Забавно е да ви слуша човек.
— Значи исках да кажа, че имам стил. Стилът е моята професия, един вид. А това местенце има изключителна нужда от него. Всичко, за което ви моля, е да ми разрешите да доведа дърводелец — на мои разноски — да боядисам и полирам подовете. Мястото е тясно, но високо — обясни тя, гледайки го в тъмните му очи. Трудно й беше да отклони погледа си от тях. Бяха хипнотични. — Бих могла да изградя стълбище и платформа, за да направя кабинет, което би освободило част от помещението долу. И като сложа плъзгащи прегради от бамбук — готово, получава се едностаен апартамент. Това означава, че ще можете да вдигнете наема поне с още седемстотин долара. Също така мястото изобилства от естествена светлина. Ще стане още по-светло, ако се изсветлят и полират подовете. Само това. Ще добавя и една огледална стена и ето че изведнъж ще разполагате с този страхотен едностаен апартамент на две нива, боядисан в бяло и кремаво, с много успокояваща атмосфера, който ще ви осигури висок наем. — Тя се усмихна. — Буквално.
Той отвърна на усмивката й, но с лека хладина.
— Много сте убедителна, госпожице Фокс. Щом желаете да покриете разноските, можете да действате.
— Чудесно. — Кейт се учуди от резервираността му. Искаше да го провокира, да го предизвика. — Но при едно условие. Ако ви хареса това, което ще направя с имота ви, и ако сметнете, че то е повишило стойността му за вас, да речем, двойно от наема, който плащам сега, ще ми възстановите сумата, която предплатих, и ще ме освободите от наема за шестте месеца.
Той се засмя изненадан.
— Какво?
— Мисля, че ме чухте, сър. Хайде де, напълно е справедливо. Освен това всичко ще зависи от вашата преценка. Какво може да загубите?
Очите му се задържаха върху нейните за секунда. Фиксираха я. И Кейт се изчерви, чувствайки моментна топлина, която започна да я изгаря между бедрата. Съвсем неочаквано.