Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
По заповед на краля Майер бил не само бичуван и осъден на доживотен затвор, но и бил дамгосан като предател на Короната. Жигосали челото му с нагорещен ръжен. За целта кралят използвал фалшива монета на самия майстор и запечатал образа й в плътта му.
Монетата в джоба на Ивар беше една от онези. Намираше се от векове в семейството му и се предаваше от поколение на поколение. Постепенно бе станала олицетворение на кодекса на семейство Карлсен — за да постигнеш равновесие между милост и щедрост, не бива да толерираш предателството в каквато и да било форма.
Вратата горе се отвори и след това се затръшна, изтръгвайки го от унеса му. По стъпалата се чуха забързани стъпки.
В помещението влезе стройна дългокрака жена. Носеше със себе си частица от зимния мраз. Снегът бе посребрил огнената й коса; златистите й очи проблеснаха на светлината на фенерчето. Носеше дълго сиво палто върху черните си дрехи.
— Съжалявам, че закъснях, Ивар — каза тя, тръсна глава и разпръсна сняг като някаква древна богиня на зимата.
Макар и ненавършила трийсет, Криста Магнусен бе станала главен генетик в Отдела за биоинженерни проучвания. Беше се издигнала бързо, демонстрирайки блестящ ум и сякаш свръхестествена изобретателност. Едва миналата година Ивар беше научил каква е истинската основа на тази находчивост. Откритието дойде по време, когато внимателно обмислените му планове започнаха да се развиват не както трябва. Кулата от карти, която издигаше така педантично, бе започнала да се накланя застрашително и се нуждаеше от укрепване.
Когато Криста отново доказа качествата си, Ивар с потрес установи, че тя не е точно онова, за което се представя. Корпоративният шпионаж бе нещо обичайно в индустрията, но той никога не бе подозирал, че такава млада блестяща жена ще е въвлечена в него. И никога не бе подозирал какви сериозни връзки има. Криста работеше за тайна мрежа, известна под много имена. Предлагаха наемнически услуги срещу процент от бъдещи печалби. През последната година организацията се бе доказала като безценна за заздравяването на плановете му и дори съдействаше за по-бързото им осъществяване.
А Криста лично се бе заела с деликатната и прискърбна задача със сенаторския син.
Тя приближи, прегърна отривисто Ивар и допря буза до неговата в целомъдрена целувка. Устните й бяха студени от бурята.
— Съжалявам също, че се наложи да те извикам по спешност в такъв час — добави тя.
— Щом е важно…
— Важно е. — Криста изтръска дългото си палто. — Току-що научих, че мишените ни в Рим са оцелели.
— Значи са живи? Нали каза, че са мъртви.
— Подценихме ги. — Криста не направи опит да се оправдава, да шикалкави или да избегне отговорност. Както винаги, Ивар изпита уважение към откровеността й.
— Значи онова все още е у тях?
— Да.
— Откъде знаеш всичко това? — Той се намръщи.
Криста се усмихна хладно.
— Изглежда, атаката ни е привлякла вниманието на някой, който има да доказва нещо. След събитията в Рим се свързаха с нас. Предложиха ни сделка. Сега разполагаме с вътрешен човек.
— Може ли да му се има доверие?
— При подобни неща не се осланям на някакво си доверие, Ивар. Организацията ни ще остане близо до тях и ще ги наблюдава.
— Не разбирам. Щом разполагате с вътрешен човек, защо не му наредите да се сдобие с артефакта и да го унищожи?
— Това решение може и да не е от най-мъдрите. Очите й проблеснаха в тъмното.
— Какво имаш предвид?
— Отец Джовани те предаде. Взе ти парите, остави те да финансираш проучването му. А когато откри артефакта, го открадна. Избяга с него.
Пръстите на Ивар стиснаха монетата. „Свещеникът плати за престъплението си“. Малко след като научи за връзките на Криста, Ивар й разказа кървавата история на Хенрик Майер, за да й бъде за урок и предупреждение. Тя пък прие разказа присърце и предложи обезобразяването, за да се скрият извършителите и убийствата да се маскират като дело на екотерористи. Ивар също изпитваше известно задоволство от това наказание. То бе своеобразно връщане към старата форма на правосъдие, при която предателите се дамгосваха, за да могат всички да видят какво са направили.
— И след като артефактът е отново в ръцете ни, сега е нашият шанс да издирим онова, което липсва — продължи Криста. — Да открием онова, което е търсил Джовани.
Вниманието на Ивар отново се насочи изцяло към нея. Не успя да скрие копнежа в гласа си.