Домът на Червения убиец
- Автор: Дохърти Пол
- Серия: Sorrowful Mysteries of Brother Athelstan #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651535
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Домът на Червения убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на сър Ралф Уитън, комендант на Тауър, е открито в локва кръв в собствената му спалня – добре заключена и охранявана от верни стражи. Как е успял убиецът да се добере до него, преодолявайки стените на страховитата крепост и стражата? И защо бележката, която сър Ралф е получил малко преди смъртта си – къс пергамент с рисунка на тримачтов кораб – му е вдъхнала такъв смъртен ужас?
Доминиканецът брат Ателстан и дебелият коронер сър Джон Кранстън, любител на виното и доброто хапване, трябва да разрешат тази загадка. Но скоро става ясно, че това е само първото от поредица кървави убийства – и че за да разкрият загадката, трябва да се върнат към далечното минало и едно страшно злодеяние, извършено в Светите земи.
Ателстан кимна утвърдително и се огледа. Пазарът беше пълен с богати търговци, облечени в кожи, богати занаятчии в жакети, поръбени със заешка и къртича кожа. Повечето изглеждаха охранени, дори пълни, но по уличките около пазарите Ателстан виждаше и бедните – не като онези в неговата енория, а хора без земя, прогонени от фермите си, които се стичаха в града да търсят работа, макар че такава нямаше. Гилдиите контролираха всичко и скоро тези скитници щяха да бъдат прогонени, изритани през Лондонския мост, за да пълнят бордеите и опасния подземен свят на Съдърк.
– Ела, сър Джон – прошепна той.
Те продължиха нагоре по Мърсъри, отдръпнаха се, когато група длъжници от Маршълсий, оковани във вериги, преминаха през тълпата, просейки милостиня за себе си и другите затворници. Намериха кръчмата "Трите жерава" на един ъгъл, точно срещу "Сейнт Мери льо Боу". Бенедикта ги чакаше, седнала пред буйния огън; до нея на земята, клекнал като кученце, седеше Орм, един от синовете на боклукчията Уоткин. Ателстан му даде пени, потупа го леко по главата и момчето си тръгна.
– Е, Бенедикта, в добър ред ли остави църквата ми?
Вдовицата се усмихна и разкопча наметката си. Ателстан внезапно се запита как ще изглежда в рокля от алена тафта, а не в тъмнокафяво, зелено и синьо, цветовете, в които винаги се обличаше.
– Наред ли е всичко? – повтори той бързо.
Бенедикта се усмихна.
– Проститутката Сесили и жената на Уоткин си крещяха обиди, но колкото и да ти е неприятно, църквата си е все още на мястото. Сър Джон, добре ли си? – тя изви глава, за да улови погледа на коронера, намръщил се, защото кръчмарят клюкарстваше с други посетители около големите бъчви с вино.
– Мистрес – отвърна Кранстън, – щях да се чувствам по-добре – той повиши глас, – щях да се чувствам по-добре, ако ми окажат вниманието да ме обслужат като кралски служител!
Собственикът продължи да говори, затова Кранстън отиде при него и изрева да му донесат чаша херес и вино за сътрапезниците му.
– Какво му е на сър Джон? – попита Бенедикта.
– Не знам. Мисля, че лейди Мод е причината за лошото му настроение. Държи се загадъчно и потайно.
– Странно – замислено каза Бенедикта. – Мислех да ти кажа, братко. Преди седмица са видели лейди Мод в Съдърк. Тя се набива на очи, толкова е дребна и хубавичка. – Бенедикта присви очи. – Казаха ми, че излизала от къщата на доктор Винсентий.
– Той женкар ли е? – попита бързо Ателстан и в мига, когато го произнесе, му се прииска да си отхапе езика. Бенедикта отвърна хладно на погледа му.
– Брат Ателстан – отвърна тя, – ще ми покажеш ли един мъж, който да не е?
Връщането на Кранстън спаси Ателстан от по-голямо неудобство. Коронерът свали шапката от главата си, почеса оплешивяващото си теме, намигна похотливо на Бенедикта и се обърна да гледа как вече уплашеният кръчмар носи дълбока калаена купа херес и чаши вино за спътниците му.
– Няма ли да ядеш, сър Джон?
– Не – промърмори Кранстън. – Не съм гладен, а и подозирам, че след като си поговорих с кръчмаря, ще ми отрови гозбата!
Бенедикта весело се засмя.
– Сър Джон, трябва да се успокоиш.
– Не – Кранстън вдигна купата. – Ще намеря спокойствие на дъното на тази чаша.
Бенедикта гледаше невярващо как Кранстън пресуши питието на една голяма глътка и извика за още, облиза устни и тихичко се оригна. Тя прехапа долната си устна, за да сподави смеха си.
– Е, братко – Кранстън потупа голямото си шкембе, – с извинение пред лейди Бенедикта, какво мислиш за смъртта на Моубри? – Кранстън облиза устни. – Или за смъртта на сър Ралф?
Ателстан се приведе над масата и плъзна пръст по ръба на бокала си.
– Първо, открихме, че сър Ралф вероятно е убит от някой, който е влязъл в Тауър, прекосявайки заледения ров. Второ, Моубри е бил подмамен към смъртта с помощта на сигнала за тревога. Трето, двете убийства със сигурност са свързани с ужасното предателство към Бартоломю Бъргиш в Кипър преди много години – Ателстан се усмихна на въпросителното изражение на Бенедикта. – Озадачена сте, мистрес. Ние също. Първо, как може някой да влезе в Тауър, да убие сър Ралф и да напусне крепостта, без да го забележат? Второ, защо сър Ралф просто си е лежал и е позволил да прережат гърлото му така жестоко, че главата му е била почти отделена от тялото? Ти видя трупа, сър Джон, и стаята. Нямаше следи от борба, нито пък пазачите бяха чули нещо. Трето, кой е бил сигналната камбана и същевременно е направил така, че Моубри да падне от стената?