Слугата на отломъка

Странен съюз, който за мнозина (включително и за мен, поне в началото) въплъщава най-страшния възможен кошмар. В целия свят надали някой може да се мери по коварство с Джарлаксъл, съвършеният опортюнист, находчивият главатар на Бреган Д’аерте, който е в състояние от купчина изпражнения да направи цяло кралство. Джарлаксъл, който в матриархалното общество на Мензоберанзан живееше в благополучие, по нищо не отстъпващо на разкоша и могъществото, на което се радваха най-влиятелните матрони майки.

Загадъчният Джарлаксъл, който познавал баща ми и дори бил негов приятел.

Възможно ли бе някой, когото Закнафейн е смятал за приятел, да се съюзи с Артемис Ентрери? На пръв поглед самата мисъл за това изглежда нелепа. При все това аз вярвам, че Джарлаксъл не лъже за някогашната си дружба със Закнафейн, а че съюзът му с Артемис Ентрери (за втори път!) е факт, знам извън всяко съмнение.

Професионално погледнато, в това съюзничество няма нищо странно. Ентрери открай време предпочита прикритието на сенките, откъдето спокойно може да играе ролята на маша в ръцете на някой могъщ господар… не, не господар. Съмнявам се, че Артемис Ентрери някога е имал истински господар. Дори работейки за една или друга гилдия, той винаги е бил по-скоро наемно оръжие, отколкото слуга. За подобен опитен наемник несъмнено няма да е никак трудно да си намери място в редиците на Бреган Д’аерте, особено след идването им на Повърхността, където най-вероятно ще имат нужда от хора, които да им послужат като параван и да скрият истинската им самоличност. Ето защо за Джарлаксъл съюзничеството с Ентрери е наистина изгодно.

Ала между двамата има и още нещо. Очевидно е от начина, по който Джарлаксъл говори за убиеца, както и от немалките усилия, които положи, за да направи възможен последния двубой между мен и Ентрери.

Стори го, ни повече, ни по-малко, заради душевния мир на палача, не заради мен, нито пък за да се позабавлява самият той. Вярно е, че оценява забележителните способности на палача, но освен това го е грижа за него — като за приятел.

И именно тук се крие цялото противоречие.

Защото колкото и да си подхождат Джарлаксъл и Ентрери като професионалисти, същото далеч не може да се каже за характерите или принципите им все неща, които лежат в основата на едно истинско приятелство.

Или пък не.

Джарлаксъл е много по-великодушен от Артемис Ентрери. Вярно, понякога може да бъде и безмилостен, но никога просто ей така. Практически съображения и личната изгода ръководят всяко негово действие, ала въпреки това нерядко се случва доводите на сърцето му да надделеят над жаждата за печалба. Неведнъж ми е давал възможност да избягам, въпреки облагите, които би могъл да извлече, отнасяйки главата ми на матрона Малис или матрона Баенре. Способен ли е Артемис Ентрери на същото великодушие?