Клубът на мъртвите

— Да.

Значи драскотините по рамото ми спадаха към кръвните оскърбления, каквото и да значеше това.

— И после?

— После аз излязох от тоалетната и го отскубнах от нея. Тогава се намеси господин Хоб.

— Това обяснява изгарянията на Фалкън.

— Да. Хоб го изхвърли през задната врата. И тогава го видях за последен път. Казваш, че името му е Джери Фалкън?

— Да. Дойде направо при мен, след като и останалите момчета са напуснали бара.

— Еджингтън се намеси. Канеха се да ни нападнат.

— Еджингтън е бил там? — дълбокият глас прозвуча доста разтревожено.

— О, да, с приятеля си.

— В какво се изразяваше намесата на Еджингтън?

— Каза им да напуснат. Очакваше да му се подчинят, след като той е кралят, а те работят за него от време на време. Но един младок от компанията взе да се прави на интересен и Еджингтън му счупи коляното. Другарите му го изнесоха навън. Съжалявам, че се получи такава неприятност на територията на града ти, Терънс, но не беше по наша вина.

— Алсид, ти имаш привилегията на гост в нашата глутница. Ние те уважаваме. А онези от нас, които работят за вампирите… какво да ти кажа… всяко стадо си има мърша. Но Джери е техният водач, който вчера е бил опозорен пред очите на събратята си. Дълго ли ще останеш в града?

— Още една нощ.

— Довечера е пълнолуние.

— Да, знам, ще се опитам да се спотая.

— Какви са плановете ти? Ще се постараеш да не се преобразяваш или ще излезеш на лов с мен на моя територия?

— Ще се опитам да стоя далече от луната, да избегна стреса.

— Тогава не ходи в „Жозефина“.

— За съжаление, Ръсел доста настоятелно ни покани да отидем отново довечера. Почувства се виновен за случката с приятелката ми и ясно ни даде да разберем, че очаква да я види отново.

— „Клубът на мъртвите“ по пълнолуние, Алсид. Много неразумна идея.

— Имам ли избор? Ръсел командва парада в Мисисипи.

— Разбирам те. Но бъди много внимателен, а ако случайно се сблъскаш с Джери Фалкън там, просто се обърни на другата страна. Това е моят град — властно изрече дълбокият глас.

— Разбрах те, Вожде.

— Хубаво. След като с Деби Пелт вече сте разделени, най-добре ще е да не идваш в града известно време. Дай възможност на нещата да се уталожат. Джери е отмъстителен кучи син. Ще те нападне при първа възможност, без дори да чака повод за кавга.

— Но кръвното оскърбление го нанесе той, а не аз.

— Знам, но Джери отдавна си има вземане-даване с вампирите и вече има твърде високо мнение за себе си. Невинаги спазва традициите на глутницата. Дойде при мен не за друго, а защото Еджингтън е взел страната на противника му.

Джери вече нямаше да спазва никакви традиции. Джери лежеше в гората на запад оттук.