Подменена
- Автор: Хокинг Аманда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-051-1
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подменена». Краткое содержание книги:
Цялата мистерия около живота й започва да се разбулва с появата на едно странно момче с тъмен чар на име Фин Холмс, от което тя е неустоимо привлечена. Той държи отговора за свръхестествените й способности, ключа към нейното минало и към едно място, което Уенди никога не е подозирала, че съществува. Фьоренинг — домът на Трил, където Уенди е не само различна, но и специална. Но онова, което я прави белязана за величие, в същото време я поставя в смъртна опасност и Фин е единственият човек, на когото може да се довери.
На Уенди й предстои да поеме на път към един магически свят, който е едновременно красив и страховит. И тя трябва да се раздели с целия си предишен живот, за да открие истината за себе си и за своето предопределение…
— Аз не съм… — подех аз, но Елора вдигна ръка, за да ме накара да замълча.
— Но ако трябва да бъда честна, Фин, ти ме разочарова най-много. — Елора вече говореше тихо и когато го погледна, изглеждаше само уморена. Той сведе очи, смутен, и тя поклати глава. — Не мога да повярвам, че допусна това да се случи. От теб се очакваше да я запознаеш с обичаите на Трил. Знаеш, че трябваше да я държиш под око през цялото време.
— Знам. Няма да позволя това да се повтори. — Фин й се поклони ниско, поднасяйки извинението си.
— Не искам да виждам никой от вас до края на деня. — Елора вдигна ръце, сякаш бе приключила с нас, сетне поклати глава и си тръгна.
— Ужасно съжалявам — каза Рис натъртено с бузи, пламнали от срам, което само го правеше още по-сладък.
Не че в този момент ме беше грижа как изглежда той. Стомахът ми се беше свил на възли и бях благодарна, че не се бях разплакала. Дори не разбирах много добре в какво съм сбъркала и защо всички бяха нахлули в стаята на Рис толкова рано сутринта.
— Ти трябва да се приготвяш за училище — отсече Фин, гледайки гневно към Рис. После посочи коридора и се обърна към мен. — А ти, веднага излез оттук!
Трябваше да мина съвсем плътно покрай него на път към вратата, което в друг случай щеше да бъде много вълнуващо. И сега сърцето ми биеше неспокойно, но не от щастие. Фин се опитваше да запази лицето си безизразно, но цялото му тяло излъчваше напрежение и гняв. Докато се промъквах по коридора към стаята си, го чух да крещи на Рис нещо за поведението му.
— Къде отиваш? — попита Фин, когато отворих вратата на спалнята си. Току-що беше излязъл от стаята на Рис, затръшвайки вратата, което ме накара да подскоча.
— В стаята си? — казах и посочих объркано вратата.
— Не. Ще дойдеш с мен в моята стая — отсече Фин.
— Какво? Защо? — заекнах аз.
Една малка част от мен се развълнува при перспективата да отида в стаята му. Беше като началото на някаква еротична фантазия, но начинът, по който ме гледаше, ме караше да си мисля, че по-скоро ще ме убие, ако остана насаме с него.
— Трябва да се приготвя за деня, а не мога да те оставя без наблюдение. — Той беше по долнище на пижама и тениска и тъмната му коса не беше така лъскава и пригладена, както обикновено. Очевидно току-що се беше събудил.
Кимнах с глава и го последвах. Вървеше ядосано и бързо, поради което изостанах една-две крачки след него. Не разбирах защо беше толкова разстроен.
— Наистина съжалявам — казах аз с надеждата да уталожа гнева му. — Не съм имала намерение да спя там. Гледахме филми и стана късно. Ако знаех, че ще стане така, щях, разбира се, да се прибера в стаята си.
— Трябваше да знаеш, Уенди! — извика Фин, изгубил търпение. — Трябваше да знаеш, че постъпките ти имат последствия, че всичко, което правиш, е от значение!
— Съжалявам! — повторих. — Вчерашният ден беше толкова отегчителен и просто исках да направя нещо приятно.
Фин се обърна рязко и ме стресна, при което отстъпих крачка назад. Гърбът ми се удари в стената, но той пристъпи още по-близо към мен. Сложи едната си ръка на стената, лицето му беше само на няколко сантиметра от моето и тъмните му очи горяха. Въпреки това, когато заговори, гласът му беше спокоен и овладян:
— Знаеш как изглеждат нещата, когато едно момиче прекара нощта с момче. Сигурен съм, че разбираш това. Но когато една принцеса прекара нощта с един мансклиг, положението е много по-лошо. Така всичко може да бъде изложено на риск.
— Аз… дори не знам какво означава това — казах неуверено.
Фин ме гледа свирепо в продължение на цяла една мъчителна минута, след което въздъхна и отстъпи назад. Разтърка очите си, стоейки по средата на коридора, а аз преглътнах сълзите си и затаих дъх.
Когато ме погледна отново, изразът на лицето му беше малко поомекнал, но не каза нищо. Той просто тръгна към стаята си и аз го последвах неуверено.
Стаята му беше по-малка от моята, но много по-удобна. Една от стените му също беше изцяло стъклена, а транспарантите бяха спуснати. Леглото му беше покрито с тъмни одеяла, няколко лавици бяха отрупани с книги. В ъгъла на стаята имаше малко бюро с лаптоп на него.
Също като при мен към стаята му имаше баня. Той тръгна натам, без да затваря вратата зад себе си и го чух да си мие зъбите. Седнах предпазливо на края на леглото му и се огледах.
— Трябва отдавна да ползваш тази стая — отбелязах аз. Знаех, че той отсяда тук от време на време, но за да бъде спалнята му пълна с толкова много неща, явно отдавна беше негова.