Майка Австралия

Гарити я взе, отпи една глътка и се насочи към вратата.

— Ще се видим отново, нали, Пат? — рече Кемпбъл.

— Да — кратко отвърна Гарити, вече излизайки навън.

Майра беше слязла от седлото и стоеше, вперила мрачен поглед във вратата. Като го видя да излиза, се качи отново на седлото и го изгледа въпросително. Гарити й кимна с глава, мъчейки се да се усмихне. После отвърза коня си от стълба и го яхна, поемайки по пътя, водещ към къщите. Кучетата го съпровождаха от двете му страни, а конят на Майра трополеше отзад. Той се обърна и погледна назад към кръчмата. Другият новодошъл и един от работниците бяха вдигнали пребития и го внасяха по стълбите вътре.

Пътят минаваше пред къщите за работниците, а колибите на аборигените бяха построени на няколко ярда от тях по дължината на пътя. Две малки дечица стояха край пътя и любопитно ги оглеждаха, докато те приближаваха. И двете бяха голи — едното аборигенче, а другото бяло. Къщата, която беше предоставена на Гарити и Майра, се състоеше от две малки стаи. В предната стая имаше голямо каменно огнище и голяма, тежка, грубо изкована маса с два стола. Леглото беше сложено в задната стая, точно срещу стената, и беше покрито с конопен дюшек, пълен с груба вълна. На полицата имаше поставени няколко свещи. Отвън имаше нацепени дърва, които бяха подредени под верандата. Къщичката беше спретната и чиста. Вероятно не бе обитавана от много време, защото беше поникнала трева по пътеката към клозета. Той представляваше малка барачка, която стърчеше над ямата на клатещите си се опори.

Майра обходи стаите с напрегнато любопитство, докато Гарити внасяше вързопите с багажа и седлата. Остави ги в предната стая, а тя започна да изважда нещата и да ги подрежда. Гарити заведе конете до обора, прибра ги вътре, а после взе една кофа и отиде да я напълни с вода. Като се върна, Майра беше наклала огън и режеше парчета свинско месо в едно канче. Гарити остави съда с вода на масата, взе лулата си и я запали с един въглен от огнището, като поглеждаше към Майра. Тя изглеждаше бледа и изморена. Понякога дори мирисът на храна я караше да се чувства зле. Кимна мълчаливо, когато той я попита как е. Гарити излезе навън и седна на стъпалата отпред пред къщата. Чу как тя премина в задната стая и повърна през прозореца.

Майра не можа да хапне нищо. Гарити се хранеше, докато тя седеше на леглото. Когато той свърши, тя стана да прибере останалата храна и да измие чинията. Гарити взе канчето си с чай и излезе на верандата.

Храната и горещият чай разкараха възбудата му от изпития ром. Но тъпа болка пулсираше в слепоочията му и той чувстваше някакво неясно тъпо неприятно неудовлетворение. Всичко околовръст сякаш кипеше от живот — шумът и виковете на обикалящите покрай къщите мъже и жени не секваха. Това непрестанно движение бе около него, но без да го прави съпричастен, по какъвто и да е начин. Гневът спрямо мъжа в кръчмата оставаше в него и постепенно се превръщаше в гняв и към другите хора. Безпокоеше се за Майра.