Кралска стража

Йоан остана в килията още два дни, седнал скърбящ до трупа на брат си. Бе единствената човешка проява у мъж, който до този момент смятах за най-студенокръвния, пресметлив човек, когото съм срещал. Монасите сновяха напред-назад, измиха императора и го облякоха в нови дрехи, и бдяха над тялото на смени. Орфанотропа почти не помръдна. От двореца дойдоха за инструкции; той каза на служителите, че ще се върне в кабинета си, когато реши. Дотогава да се обръщат към цезаря.

Най-после, на третия ден от смъртта на брат си, Йоан излезе от килията. Изглеждаше съсипан.

— Страж — каза и ме изгледа право в очите, — за втори път присъстваш на смъртта на василевс. Миналия път прояви голяма дискретност. Затова и избрах теб. Това са държавни дела. Личните често са лишени от достойнство и не бива да стават публично достояние. Нужен ни е плавен преход на властта; трябва поне привидно да съхраним реда.

Заобиколи ме и бързо пое по коридора; докато го следвах, си обещах на следващата среща със Селус да го накарам да се закълне да не разкрива източника си на информация.

Когато се върнахме от манастира, Селус се оказа сред тълпата служители, нетърпеливо чакащи в двора на двореца. Стоеше леко отзад и се опитваше да привлече вниманието ми. Запазих каменно изражение, както подобава на най-обикновен страж.

Халфдан се мотаеше покрай портата с отряд мъже, които да ескортират Орфанотропа до заседание в голямата зала за аудиенции.

— Слава богу, че го върна невредим — изсъска ми той. — Тук е като кошер. Никой не знае какво става и кой командва. Чакат евнуха да вземе решение. Какво ви задържа толкова?

Преди да успея да отговоря, се появи Михаил Цезар, с чичо си Константин и започнаха да се подмазват на Орфанотропа. Коментираха колко изморен изглежда и неколкократно питаха могат ли да помогнат с нещо. Хрумна ми, че не са на себе си от страх. Искаха да знаят какво е решил за бъдещето им евнухът и разчитаха на него да ги напътства пред следващите няколко дни, докато се предаде властта.

В претъпканата Трикилиниум всички бяха изнервени и напрегнати. От женските покои се появи дори императрица Зоя. Стоеше втренчена в Орфанотропа. Тя също чакаше решението му. Усещах концентриран страх, амбиции и двуличие.

— Сега трябва да сме единни и си помагаме. Трябва да изпълним желанията на мъртвия — обяви Орфанотропа, повишавайки глас, за да го чуят всички. Бе възвърнал самообладание и в думите му, както обикновено, прозираше лека заплаха. — Продължаваме с уредбите, замислени по времето, когато скъпият племенник, Михаил — пусна неискрена усмивка, — стана цезар, уместно е при първа възможност той да бъде провъзгласен за василевс. Знам, че ще цени и приема съветите и подкрепата на семейството си.

Думите му последва всеобщо облекчение. Събралите се разтълкуваха съобщението в смисъл, че различните фракции ще си поделят властта. Младият цезар щеше да заеме престола, но семейството — Йоан, брат му Константин и императрица Зоя — щяха да бъдат негови партньори в сянка. Очертаваше се сложна мрежа от съюзи.