Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
— Аха! — възкликна той, като изскочи иззад статива си веднага щом чу затварянето на вратата. — Ето те. Чудех се кога ще дойдеш.
След миг излезе от кухнята с бутилка вино, две чаши и хляб и каза:
— Трябва да извиниш Данте. Той винаги е подозрителен към жените.
— Името му е Данте? — Вторачих се в лаещото куче. — Невероятно! Това е името на кучето на Амброджио Лоренцети!
— Ами това е ателието му — обясни маестро Липи, като ми наля чаша червено вино. — Познаваш ли го?
— Имаш предвид онзи Амброджио Лоренцети? От 1340 година?
— Разбира се! — маестро Липи се засмя и вдигна чашата си за тост. — Добре дошла! Да пием за много щастливи завръщания. Да пием за Даяна!
Едва не се задавих с виното. Той познавал майка ми?
Преди да успея да проговоря, маестрото се наведе и прошепна заговорнически:
— Съществува легенда за една река Даяна, която се намира дълбоко под земята. Досега не е била открита, но хората твърдят, че понякога късно нощем, когато се събудят внезапно, могат да я почувстват. А в древните времена имало храм на Даяна в „Кампо“. Римляните провеждали игрите си там. Сега пък си имаме „Палио“ в чест на Богородица. Тя е майката, която ни дава вода, светена вода, за да можем отново да изскочим от тъмнината.
За момент просто седяхме и се гледахме спокойно. Изпитах странното чувство, че ако искаше, маестро Липи можеше да ми разкаже много тайни за самата мен, съдбата ми и бъдещето ми, тайни, които не бих могла да разгадая сама. Но мисълта ми бързо се изпари, прогонена от широката усмивка на маестрото, който внезапно издърпа чашата от ръката ми и я остави на масата.
— Ела! Искам да ти покажа нещо. Помниш ли?
Тръгна пред мен към другата стая, която, ако това въобще бе възможно, бе още по-претъпкана от първата. Беше огромно помещение без прозорци и напомняше на склад.
— Само минутка… — каза маестро Липи, като се зарови из бъркотията и грижливо свали парче плат, покриващо малка картина, окачена на далечната стена. — Виж!
Пристъпих по-близо, за да видя по-добре, но когато се приближи прекалено много, маестрото ме спря.
— Внимавай. Много е стара. Не дишай върху нея.
Беше портрет на момиче. Красива млада жена с големи сини очи, които гледаха замечтано към нещо зад гърба ми. Изглеждаше тъжна, но в същото време и обнадеждена, а в ръката си държеше роза. Кожата й беше учудващо светла за италианка, но може пък да не беше италианка.
— Мисля, че прилича на теб — каза маестро Липи, като премести поглед от нея към мен и обратно. — Или пък ти приличаш на нея. Как мислиш?
— Мисля, че това е комплимент, който не заслужавам. Кой е нарисувал портрета?
— Аха! — ухили се маестрото. — Открих го, когато поех ателието. Беше скрит в стената, прибран в метална кутия. Вътре имаше и книга. Дневник. Мисля…
Още преди маестрото да довърши изречението, малките косъмчета по ръцете ми настръхнаха. Знаех какво точно щеше да ми каже.
— Не, всъщност съм сигурен, че Амброджио Лоренцети е скрил кутията. Това беше дневникът му. Мисля, че той е нарисувал картината. Името е същото като твоето. Жулиета Толомей. Написал го е на гърба.
Вторачих се в портрета. Едва можех да повярвам, че това е същия портрет, за който бях чела. Сега, когато го погледнах за втори път, открих, че е точно толкова омагьосващ, колкото си бях представяла.
— Дневникът у теб ли е още? — попитах бързо.
— Не. Продадох го. Споделих за него с един приятел, който пък поговорил с друг приятел и внезапно тук пристигна някакъв мъж и пожела да го купи. Името му беше професор Толомей — обясни ми маестрото и ме изгледа с повдигнати вежди. — Ти също си Толомей. Познаваш ли го? Много стар човек.
Отпуснах се на близкия стол. Нямаше седалка, но не ми пукаше.
— Това е бил баща ми. Превел дневника на английски. В момента го чета. Разказва за нея — кимнах към портрета. — Жулиета Толомей. Очевидно тя е моя прародителка. Описва очите й в дневника си… и ето ги сега пред мен.
— Знаех си! — въодушеви се маестро Липи и се обърна към портрета с детинско вълнение. — Тя е прапрапрабаба ти!