Мъглите на Авалон (Том 1)

— Нали ми казваш, че ще сториш, каквото можеш — настоя Ланселет и тя повтори:

— Ще погледна в огледалото, но какво ще излезе от това, знае само Богинята. Ела.

Слънцето се бе издигнало високо, а докато слизаха по хълма към свещения извор, над тях прелетя гарван и изграчи веднъж. Ланселет се прекръсти, уплашен от лошата поличба, но Моргана само вдигна глава и рече:

— Какво казваш, сестро?

И гласът на Рейвън зазвуча ясно в съзнанието й: „Не бива да се боиш. Мордред няма да убие Галахад. Артур ще убие Мордред“. Моргана неволно каза на глас:

— Артур ще продължи да носи короната на Краля-елен… Ланселет я изгледа стреснато:

— Какво казваш, Моргана?

Гласът на Рейвън отново прозвуча в главата й:

„Не отивайте към Свещения извор, а право към параклиса. Настъпи часът“. Ланселет питаше:

— Накъде сме се запътили? Да не би да съм забравил пътя към Свещения извор?

Моргана вдигна глава и видя, че не са при Свещения извор, а пред малкия параклис, където свещенодействаха християните — преселници на Авалон. Говореше се, че християнското братство на Свещения остров изградило този параклис на мястото, където в древни времена Йосиф Ариматейски забил тояжката си и тя разцъфнала. Хълмът се наричаше Уириол. Моргана отчупи клонка от Свещения трънен храст; едно трънче се заби в пръста й чак до кокала. Протече кръв; без да разбира напълно какво върши, Моргана вдигна ръка и беляза челото на Ланселет с кървава следа.

Той я гледаше учудено. Моргана чуваше ясно песнопението на свещениците: „Кирие елейсон, Христе елейсон“. За свое огромно удивление тя влезе тихичко в параклиса и коленичи. Мъгла бе нахлула и в параклиса и през мъгливата пелена Моргана виждаше другия параклис, онзи на Инис Уитрин, и двата хора пееха едновременно… „Кирие елейсон“… Чуваха се и женски гласове; да, трябваше да се е озовала на Инис Уитрин, защото на Авалон нямаше жени — християнки. Сигурно бяха монахините от близкия манастир. Стори й се, че до нея е коленичила Игрейн, и тя чу гласа на майка си — нежен и чист, и тя също пееше „Христе елейсон“. Пред олтара се бе изправил свещеникът и изведнъж Моргана видя, че и Нимю е там, с разпуснати златисти коси, сияеща от хубост — и приличаше досущ на Гуенхвифар, каквато я видя за първи път, когато бе съвсем младо момиче и живееше в манастира. Но вместо някогашната яростна ревност, Моргана сега изпита дълбока обич към красотата й… Мъглите ставаха все по-гъсти, тя почти не можеше да вижда коленичилия редом с нея Ланселет, но пред нея, пред олтара в другия параклис видя съвсем ясно Галахад — бе коленичил с вдигнато, озарено от божествено вдъхновение лице, и някаква неземна светлина се излъчваше от него… Той също можеше да вижда през мъглите, и сега виждаше стария параклис тук, на Авалон, където сияеше Светият Граал…