Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
където потиснатото население било лишено от свободен израз на волята си и от свобода на гласуването. Последно, съществувала и психологията на империализма от края на XIX век, където едно цяло поколение от европейски парвенюта били научени да гледат отвисоко на другите раси и култури по начини, които сигурните и уседнали общества не биха подкрепили.
В политическата сфера правителствата се изправили пред нов тип предизвикателство. Те вече не се обръщали към своя собствен стеснен елит, а към масова публика от данъкоплатци, поддържащи широко разнообразие от възгледи с нарастваща увереност и интелигентност. Те не можели безкрайно да ограничават политическия живот до традиционната мъжка имотна каста; и все по-често се сблъсквали с организирани кампании за всеобщо избирателно право на мъжете, а по-късно и за избирателно право на жените. Мнозинството от европейците получили избирателни права между 1848 и 1914 г. В резултат на това се родили политическите партии, всяка с маса последователи и всяка посветена на интересите на либералите, консерваторите, католиците, селяните, работниците или на различни други групи. Правителствата трябвало също така да учредят широка сфера от нови министерства и да управляват една набъбваща бюрокрация, която имала свое собствено съзнание и своя собствена воля. Те били работодатели от голям мащаб и били принудени да зачитат благоденствието на своите работници чрез националните застраховки и пенсиите. Трябвало да реорганизират местното управление, за да задоволят нуждите на важните градове и на новонаселените провинции, и следователно да обмислят отново цялата същност на взаимоотношенията между столицата и периферията. Те трябвало да се справят с широка гама от професионални, търговски и индустриални асоциации - и най-вече през втората половина на века, с профсъюзите - които претендирали за правото да действат като групи за натиск дълго преди да се интегрират официално в политическия живот.
50. Европа
786
DYNAMO
CARITAS
ПРЕЗ 1818 г. нидерландското Maatschaapij van Weldadigheid (Милостиво общество] открило комплекс от трудови колонии, където да се полагат грижи за безработните. Те съответствали на много по-старата холандска традиция за коригиране на мър-I зеливите. [batavia] Една колония във Веенхуйзен обслужвала повече от 4000 души, осъдени I за просия. Друга в Лайден обслужвала бедни жени. Три “свободни колонии” във Фредерик-I соорд, Вилемсоорд и Вилхелминасоорд били предназначени да преподават земеделски уме-I ния на доброволни обитатели. Определено време те били финансирани от държавата. По-I добни институции се появили в Германия, Белгия и Швейцария, често с военна дисципли-I на1. Те са примери както за нарастващото осигуряване на социални грижи в Европа от XIX век, така и за все по-голямата организираност в групи. С изправителните домове, въведени I с Английския изправителен закон за бедните (1834), било възприето, че здравите получате-I ли на благотворителност трябва да работят.
Благотворителността в различни форми била практикувана още от древността, Но I фундаменталните християнски принципи били положени от св. Тома Аквински, който разг-I раничавал седем “духовни помощи” и седем “добри дела”. Първите били изброени като I consule (съвет), carpe (подкрепа), doce (обучение), solare (успокоение), remitte (спасение), fer I (прошка) и ога (молитва); а вторите — като vestio (да облечеш), polo (да дадеш вода), cibo I (да нахраниш), redimo (да откупиш от затвора), lego (да подслониш), colligo (да се грижиш)
I и condo (да погребеш). От това може да се определят класите на нещастниците, върху ко-I ито се простирала благотворителността. Сред тях били обърканият, слабият, неграмотни-I ят, лишеният, потиснатият, престъпникът, съгрешилият, странникът, дрипавият, гладният,
I затвореният, бездомният, болният, лудият и мъртвият. Християнското учение подчертава-I ло: “Вяра, Надежда и Милосърдие: тези три, казва св. Павел, но най-великото от тях е Ми-I лосърдието”2. Защото Милосърдието означава “любов към ближния”, което поражда мило-I сърдието, означаващо “щедро даване”.