Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
774
DYNAMO
лие, нито от някаква значителна степен на ангажиране в индустрията. Нещо повече, в едно бедно общество държавата трябвало да облага безмилостно с данъци своите поразени от бедността поданици. Там се зародили процесите на социалния и политическия бунт. Виждайки това и страхувайки се от динамизма в Германия, западните сили решили да подкрепят своето политическо сближаване с Русия чрез кампания от огромни инвестиции. През 1890-1914 г. френските, британските и белгийските инвестиции в Русия нараснали много, подхранвани от масираното увеличение на руските железопътни линии, индустриална продукция и външна търговия.
Остава въпросът, дали е съществувала общоевропейска икономика или не. Отговорът е, че вероятно не е съществувала. Но ако е съществувала - и тези огромни западни инвестиции в Русия са били предвестник на нарастваща икономическа интеграция - тогава основната позиция определено е била заемана от Германия. До 1900 г.тя комбинирала основния дял в индустрията и търговията на Запада с господстващата си роля в икономиката на Изтока.
При контраста между преждевременното икономическо развитие на Германия и нейното политическо забавяне не е изненадващо, че и двамата водещи теоретици на модернизацията били германци. Но Фридрих Лист (1789-1846), чиято “Национж система на политическата икономия” била публикувана през 1841 г., извлякъл много по-различни заключения от онези на Карл Маркс. За Маркс моторът на промяната можел да се открие в класовата борба; за Лист, той трябвало да се търси в икономическата политика на държавата, която можела да насърчи развитието чрез протекционистки мита и чрез големи инвестиции в инфраструктурата и образованието. Лист бил най-последователният защитник на онова, което други нарекли “пруският път към капитализма” - пример, който развълнувал въображението на мнозина, особено в Източна Европа, които копнеели да тръгнат по стъпките на Прусия5.
По онова време малко европейци си давали труда да си зададат въпроса, защо тази модернизация става именно в Европа, а не някъде другаде. Отговорът, изглежда, се криел в особеното съвпадение на екологични, икономически, социални, културни и политически обстоятелства, които други по-древни и много по-сложни цивилизации не притежавали. Ударението пада върху съвпадението - с други думи, върху “европейското чудо”6.
Погледнат по-подробно, процесът на модернизация може да бъде сведен до очевидно безкрайна верига от подпроцеси и нови развития, всеки от които си взаимодействал с другите. Освен дузината фактори, които допринесли за първоначалната Индустриална революция, около още тридесет други трябва да се вземат предвид, когато промяната захранила последвалата промяна в икономическата, социалната, културната, психологическата, политическата и военната сфера. (Виж Приложение III, стр. 1299.)
Земеделското производство спечелило от постепенното въвеждане на машините, от теглените от коне жътварки на Маккормик (1832) до задвижваните от пара вършачки и по-късно до задвижваните с бензин трактори (1905). Експортът на земеделски машини бил важно перо в търговията между индустриалните и неиндустриал-ните региони. Повече машини означавали по-малко работници във фермата и повече хора, които можели да се преселят в града и да работят във фабриката.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
775
Мобилността на работната ръка нараснала много по време на революционните войни, когато крепостното право било премахнато във Франция, Италия и Испания и когато милиони войници напуснали селата си и не се върнали никога в тях. В Източна Европа освобождаването на крепостните се осъществило през следващите няколко десетилетия. То причинило много нещастия в Прусия в периода 1811-48 г., където жестоките ренти често водили до принудителни разпродажби. В Австрия това станало за една нощ, оставяйки много неразрешени спорове. То било осъществено в Руската империя с ukaz от 1861 г., в Кралство Полша с ukaz от април 1864 г.
Били въведени нови енергийни източници, които допълнили “Цар Въглен”, първо газта, после петролът, а по-късно и търговското използване на електричеството. Пел Мел в Лондон бил осветен с газово осветление през 1813 г.; а светилният газ бил общодостъпен за домашна и градска употреба в Британия от 20-те години на XIX век. Петролът станал достъпен от 60-те години. В Европа били открити петролни полета край Борислав (Галиция), Плоещ (Румъния) и Баку на Каспийско море. С времето двигателят с вътрешно горене (1889) щял да се окаже толкова революционен, колкото и парният двигател. Електричеството станало широко достъпно през 80-те години на XIX век след усъвършенстването на динамото от Граме (1869) и производството на кабели за високо напрежение от Депрез (1881). То можело да произвежда топлина, светлина и двигателна сила. Дебютът на “la Fée Électricité” бил на Световната изложба в Париж през 1900 г. По това време 92% от световната енергия все още се добивали от въглищата.