Убийствена красота

— Сега не мога. Нали виждаш.

Медицинската сестра се доближи до лекарката и й зашепна нещо на ухото. След като изслуша момичето, лекарката си свали ръкавиците.

— Ще трябва да прекъсна. Още повече че е време за обедна почивка.

— Зоя Дмитриевна, аз вече се подготвих морално, направете го по-бързо! — приплакваше младо момиче.

— Нищо, ще почакаш. Четири месеца хич не бързаше, все нямаше време. Сега ще почакаш още двадесет минути! Върнете я в стаята — заповяда тя на санитарките.

След час операциите продължиха. Към шестнадесет часа работният ден приключи.

Преди да си тръгне, Зоя Дмитриевна извика старшата сестра.

— Галина Михайловна, подготвихте ли материала?

— Да. Всичко е опаковано, лежи в хладилника.

— Добре. Утре ще дойдат рано да го вземат, мен още няма да ме има, така че вие го предайте.

— Разбира се, Зоя Дмитриевна.

— Ето ви вашите премиални — Руденко протегна плик на жената.

— Благодаря ви, Зоя Дмитриевна! Всичко ще бъде наред, не се притеснявайте!

— Аз не се притеснявам — отговори Руденко с тон на човек, свикнал да му се подчиняват.

Оказа се, че Зоя Дмитриевна Руденко е лекар-гинеколог. А нейната месторабота — акушеро-гинекологична клиника. Затова Руденко покани следователя вкъщи. Стори й се, че така ще бъде по-удобно. И тъй като разговорът се отнасяше за доста лични за Зоя Дмитриевна неща, Саша не възрази.

Вратата отвори висока червенокоса жена с чудесна фигура, подчертана от вталено сако и тясна, къса пола. Руденко изглеждаше доста по-млада от своите тридесет и пет.

— Александър Борисович Турецки — Саша протегна служебното си удостоверение.

— Ах, недейте, и така виждам, че не сте бандит. Влизайте.

Тя се обърна, демонстрира походка на манекенка и въведе Саша в хола на приятно обзаведен двустаен апартамент.

— Седнете, Александър Борисович. — Тя посочи към едно от двете дълбоки кресла до изящна ниска масичка. — Току-що се върнах от работа, ще пиете ли кафе с мен?

— Няма да откажа.

„Боже, колко литра кафе всекидневно се наливат в нещастния ми организъм! О, мой нещастен стомах, когато се пенсионирам, ще се занимавам само с теб! — обеща Турецки наум, докато поемаше от ръцете на домакинята чаша нескафе. — И това след кафето на Ирина, истинско, ароматно… Какво ли не търпя в името на работата си!“

Зоя Дмитриевна се отпусна в другото кресло, като демонстрира прекрасните си крака, обути в модерни остроноси обувки.

— При мен се пуши. — Тя изтръска цигара от пакета и изчака, докато Турецки щракна със запалката. Когато се наведе към нея, Саша усети аромата на „Bulgari“, доста скъп и модерен през този сезон парфюм.