Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

Кенеди се изненада.

— Така ли? Кога?

— Когато бяха показани снимките на местопрестъплението с Кристин Ривърс — обясни Хънтър. — Спокойствието ти се разколеба за част от секундата и ти извърна очи от изображенията. Колкото повече говорехме за нея, толкова по-неспокоен и нервен ставаше.

Кенеди придоби такъв вид, сякаш се опитваше да си спомни момента.

— И после, малко по-късно — добави Хънтър, — аз попитах дали тя е била сексуално насилена. Агент Фишър ти хвърли бърз поглед, преди да отговори, и веднага след това ти повтори въпроса, този път за жертвата от Лос Анджелис. В гласа ти прозвуча нещо повече от опасение, Ейдриън. Имаше болка. След като ти казах, че убиецът не е докоснал по този начин и Линда Палмър, в тона ти долових облекчение. — Той млъкна и се втренчи изпитателно в директора на НЦАНП.

Кенеди запази спокойствие.

— Болка за смъртта на Кристин Ривърс и облекчение от факта, че не е била изнасилена.

Ейдриън Кенеди мълчеше. Изражението му беше каменно.

— Познавам те достатъчно добре, за да знам, че никога не си позволяваш да бъдеш съпричастен, Ейдриън. Като добавим към това факта, че ти нарече жертвата с малкото й име два пъти, нещо тук не е наред. Първото правило на НЦАНП, когато работи по случаи с жесток сериен убиец, е никога да не допуска лично отношение, никога да не се привързва емоционално към нищо и никого, особено към жертвите.

Кенеди изтръска пепелта от цигарата си, като перна с палец филтъра, и погледна Хънтър.

— Ами ако ти кажа, че Кристин Ривърс беше в Програмата за защита на свидетели на ФБР и затова се включихме толкова бързо?

— Тогава ще ти отговоря да си вземеш агентите, да се разкараш от кабинета ми и да престанеш да ми губиш времето.

— Защо?

— Защото тя не е била в Програмата за защита на свидетели, Ейдриън.

— Откъде си толкова сигурен? Имената на свидетелите в Програмата са строго засекретени.

— Занасяш ли ме? — обидено попита Хънтър. — Ако е била в програмата, Кристин Ривърс нямаше да бъде заселена в голям град като Детройт, нито да й позволят да учи в известен университет като „Уейн”, защото там има твърде много хора. Рискът да бъде разпозната от състудент, преподавател или случаен непознат на улиците на Детройт е прекалено голям. Свидетелите от програмата винаги се изпращат в малки градчета на затънтени места, не в огромни метрополии. Освен това нито ти, нито агентите ти нямате представа кой може да е убиецът. Ако Кристин Ривърс е била убита, защото е в програмата, ти щеше да знаеш къде да започнеш да търсиш.

Кенеди се усмихна вяло и кимна.

— Затова може ли вече да зарежем глупостите? — попита Хънтър. — Коя беше тя, Ейдриън?

Кенеди се втренчи в снимката, която държеше Робърт.

— Вероятно си прочел в досието, че името на майка й е Сюзан Ривърс, нали?

Хънтър кимна.

— В досието обаче не пише, че моминското име на майка й е Сюзан Кенеди. Тя е моя сестра. Кристин беше моя племенница, Робърт.

Щом най-после чу разкритието на Кенеди за истинската самоличност на Кристин Ривърс, лицето на Хънтър помръкна. Знаеше, че този път Кенеди е откровен.

— Аз… много съжалявам, Ейдриън. И не исках да…

Кенеди извърна очи за момент.

— Знам, Робърт. Познавам те достатъчно добре, стари приятелю. — Той отново дръпна от цигарата.

— Но защо не ми каза още отначало? Наистина ли мислеше, че ще можеш да криеш информацията от нас по време на цялото разследване?

— Разбира се, че не мислех, че ще мога да го скрия — отвърна той. — Дори да исках, знам, че щяхте да разберете. Но не очаквах, че това ще стане в рамките на един час. Смятах, че съм се справил отлично, когато агент Уилямс показа снимките. — Той повдигна рамене. — Очевидно не съм. Но и без това щях да ти кажа, след като свършеше първото съвещание. Преди да отлетя обратно за Вашингтон довечера.

— Защо след съвещанието? — попита Хънтър. — Защо не отначало?

От сградата на полицията излязоха трима униформени полицаи, за да изпушат по една цигара през почивката, и спряха на метър и от Хънтър. Запалиха и Кенеди направи знак на Хънтър да тръгне с него.

— Защото не исках да те включвам в случая като услуга за мен — обясни Кенеди, когато се отдалечиха от ченгетата. — Не исках да мислиш, че използвам убийството на племенницата си като причина да те привлека в разследването. — Той изпуши цигарата си и я угаси в стената. — Исках да участваш в разследването, Робърт, още от първия ден, защото ти разчиташ тези сценарии по-добре от всеки друг, когото познавам, и честно казано, във ФБР или другите правоприлагащи агенции няма друг, в чиито професионални способности имам доверие и уважавам повече от твоите.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?