Сребристи сенки [bg]

— Соня, извини ме — смотолевих засрамено.

Един Ивашков никога не се извинява! — сряза ме леля Татяна.

— Няма за какво — отвърна Соня. — Молбата ти съвсем не беше неоснователна.

— Поведението ми и начинът, по който я отправих, бяха неоправдани — заявих мрачно.

Няма ли да престанеш с тези глупости? — възмути се леля Татяна.

Нина, все още смутена и объркана заради вниманието, на което бе станала обект, неволно взе страната на моята въображаема леля и отпусна нежно ръка върху моята.

— Ти не си знаел. А и го направи заради мен.

— Аз наистина ще попитам относно финансирането — добави Соня, местейки поглед между мен и Нина. — Кой знае? Може би „магическият екип“ ще помогне да се придвижим от мъртвата точка. Аз най-вече чаках да завърши учебната година в „Амбъруд“, за да се върнат Джил и Нийл. Надявах се, че неговото пряко участие може да внесе някаква яснота в ситуацията.

— Може би ако Нийл се върне, и Олив също ще го стори — отбеляза Нина. Срещата със Соня явно я бе разстроила, но мисълта за Олив малко я ободри.

— Възможно е — съгласих се, макар да не изпитвах особена увереност, имайки предвид това, което наскоро бях научил от Нина. — Струва ми се, че ти би трябвало да си много по-силно основание за завръщането й, отколкото някакво момче, което тя почти не познава.

— Да, но Олив е доста увлечена по него — възрази Нина. Опипа краищата на кърпата, сетне вдигна глава и срещна погледа ми. — Любовта към някого може да те накара да направиш неща, непосилни за обичта на близък роднина.

Намръщих се и като я огледах по-изпитателно, забелязах, че тя трепери.

— Мили боже! — възкликнах, засрамен от собствената си разсеяност. — Сигурно замръзваш. — Времето навън беше меко, макар и не толкова топло, както по-рано през седмицата. Една дълга разходка в мокра вечерна рокля едва ли е била приятна. Погледнах към Соня. — Имаш ли нещо, което да й дадеш да облече?

Лицето на Нина пламна.

— Всичко е наред, аз съм добре. Не се безпокой…

— Разбира се — прекъсна я нашата домакиня и стана. Даде знак на Нина да я последва. — Имам няколко дрехи, които можеш да пробваш.

Нина тръгна неохотно след нея и двете излязоха от стаята. Соня се върна след минута и седна до мен край масата.

— Тя се преоблича.

Кимнах, но мислите ми все още бяха заети с по-раншния ни разговор.

— Надявам се, че тя няма да се разстрои прекалено, ако Олив не се върне в кралския двор. Мисля, че Олив трябва да приеме и да свикне с много неща след… ами, разбираш.

— Да, разбирам — кимна Соня със сериозно изражение. — Но ако трябва да сме честни, аз не се безпокоя, че Олив ще разстрои Нина.

Аз вече бях поизтрезнял — достатъчно, за да се цепи главата ми от болка, и очевидно недостатъчно, за да се проясни съзнанието ми.