Грегор и гибелното пророчество [bg]

Арес прочете мислите му:

— Щом е оцеляла сама в Мъртвата земя, значи е силна и находчива. И има скривалище достатъчно наблизо.

— Знам — каза Грегор.

— Тя ненавижда самотния си живот. Единствената ѝ надежда е да убиеш Гибелния. Ако бях на мястото на Туичтип, нямаше да искам да се върнеш — каза Арес.

Грегор кимна и огледа тунелите.

— Кой ти изглежда подходящ?

— Този вляво — каза Арес.

Следваха го известно време, стигнаха до друго спираловидно разклонение и кой знае как се озоваха обратно на мястото, където трите тунела се събираха.

— Като се замисля, предпочитам десния — каза Арес.

Поеха по него, след по-малко от пет минути тунелът свърши със стена и се върнаха обратно.

— Мисля, че трябва ти да избереш — каза Арес.

Отправиха се по средния тунел и след двайсетина минути влязоха в просторна, кръгла пещера. Беше с форма на почти съвършен петнайсетметров конус. От пещерата тръгваха десетина тунела, разположени като спици на колело.

— О, направо върхът — каза Грегор. — Сега накъде?

Арес нямаше представа.

— Но, Горноземецо, от много часове не сме яли. Ако смятаме да продължим, трябва да се на храним.

Кога бяха яли за последен път? Грегор се опит да се върне мислено назад — назад към пътуването с Туичтип, нападението на влечугите, прохода на влизане в Халбата, гласа на Темп, който го събуди, до онази вечер, когато бяха всички заедно. Беше изял парче сурова риба и беше дал на Бутс всичкия си хляб и месо.

„Затво’им очички”? — чу да изрича гласчето ѝ и остра болка прободе сърцето му. Пое си дълбоко дъх, изхвърли Бутс от ума си и си представи как плъховете се смеят. Ледът отново скова гърдите му.

— Прав си. Трябва да ядем — каза Грегор и отвори раницата. Седнаха на пода, като преглъщаха с усилие сухата храна и пиеха вода от кожения мех.

— Има нещо нередно в това. Във факта, че съм още жив — обади се Арес от мрака.

— Какво имаш предвид? — попита Грегор.

— След като Хенри, Лукса и Аврора вече ги няма. Колко дни минаха, откакто слезе за първи път? — попита Арес.

— Не знам. Може би пет-шест месеца — каза Грегор.

— Имаше мач. С Хенри бяхме отбелязали няколко точки. Същата вечер беше планирано празненство за рождения ден на Нериса. Изглеждаше, че плъховете са далече. А после ти се появи на арената със сестра си и пълзливците и оттогава вече нищо не е същото. Какво се случи с този свят? Как се промени толкова бързо? — каза Арес.