Тетрарх [bg]

Тиан се покатери в кабината и посегна към контролния лост.

— Почакай! — каза Малиен. — Имам подарък за теб.

Тя подхвърли нещо във въздуха. Малък тъмен метален предмет, покрит със сребърни инкрустации и оформен в нагъваща се последователност, която бе трудна за проследяване, защото изглеждаше, че ивиците й се огъват назад, навътре, навън и отново навътре. Тиан и друг път бе виждала този символ в Тиртракс. Самият му вид беше успокояващ.

— Благодаря. Какво е това?

— Символизира Кладенеца на ехото — отвърна старицата. — Символ на безкрайността, вселената и нищото. Или другояче казано, важността и нищожността на човечеството сред необятния космос. Това е само знак, но аз вложих и сила в него. Тя може да ти помогне да намериш това, което търсиш.

Тиан прибави подаръка към верижката, на която носеше хедрона си. Знаеше какво търси: отмъщение! Макар дори и този мотив в последно време да бе изгубил силата си.

— Винаги ще го нося със себе си. Той ще ми напомня за теб.

Малиен се усмихна и повдигна ръка за сбогом.

— Ти така и не ми каза какво искаш в замяна — каза Тиан след известно мълчание.

— Не съм в правото си да изисквам каквото и да било.

— Ти ми даде най-големия подарък, за който бих могла да се надявам. Трябва да искаш нещо от мен.

— Таптерът може да се окаже покварен плод, Тиан. Може да разруши живота ти. Освен това ти го давам, защото, по случайност или орис, амплиметът е бил синхронизиран с теб. Ако ти не можеш да го използваш за доброто на човечеството, кой би могъл?

— Възможно е лиринксите да ме заловят.

— Съществуват десетки начини, по които всичко може да бъде изгубено. Дори и най-могъщият ясновидец съзира само фрагменти от бъдещето и никога не може да бъде сигурен във вещанието им. Затова не възлагам условия, освен да постъпваш според своята преценка за правота, спокойно, с ясна мисъл и никога под влиянието на пагубни страсти.

Това предупреждение ли беше? Изглежда.

— Страхувам се.

— Да живееш, означава да се страхуваш. По-добре върви, Тиан. Става все по-трудно да удържам Кладенеца.

Тиан стисна контролния лост. Дарът вече се бе превърнал в бреме. Той въобще не й принадлежеше, но пък и как би могъл?

— Чувствам се толкова самотна. Нямам нито един приятел.

— С изключение на мен — мимолетно се усмихна Малиен. — Ако някога имаш нужда от мен, върни се. Или прати послание.

— Ще го сторя — отвърна Тиан.

Тя вложи енергия и механизмът оживя, издигайки таптера над пода. Занаятчията го обърна към дупката в стената.

— И още нещо — провикна се Малиен.

— Да?

— Пази се. Каквото причиниш на Витис или Минис, ще ти се върне десетократно.