Гласът на цигулката [bg]

Фацио и Джаломбардо се върнаха в полицейското управление, когато вече девет часът беше минал.

— А, комисарю! Фарс, дори трагедия! — каза Фацио.

— Какво каза?

— Първо говореше, а после не — каза Джаломбардо.

— Когато му показахме кутията, нищо не схвана. Само повтаряше: „Какво е това, някаква шега ли? Шега ли е?“. Веднага щом Джаломбардо му каза, че кутията е намерена в Рафадали, лицето му започна да се променя и да става все по-бледо.

— След като видя оръжията — намеси се Джаломбардо, който също искаше да изкаже своето мнение, — беше на път да припадне, изплашихме се, че ще получи удар вътре в колата.

— Трепереше, изглеждаше, все едно има треска от малария. След това изведнъж се изправи, прескочи ме и избяга презглава — каза Фацио.

— Тичаше като ранен див заек, стъпваше ту тук, ту там — заключи Джаломбардо.

— И сега? — попита Фацио.

— Възпроизведохме гръм, сега ще чакаме ехото от гърмежа. Благодаря ви за всичко.

— Дълг — каза лаконично Фацио. И добави: — Къде да сложим кутията? В касата ли?

— Да — каза Монталбано.

В стаята си Фацио имаше достатъчно голяма каса, която не служеше за документи, а за да съхранява иззетите наркотици и оръжия, преди да бъдат предадени в Монтелуза.