Вековен дъжд [bg]

Флойд почувства странно замайване: комбинация от страх и трепет, на които знаеше, че няма как да устои. Щеше да навлезе още по-навътре и щеше да се отдаде изцяло, без значение какви щяха да бъдат последиците.

— Мислите, че е била убита, нали? — попита Бланшар.

— Идеята започва да ми се върти из главата, но не съм сигурен дали някога ще успеем да разберем кой точно го е направил.

— Някакъв напредък с документите? — настоя Бланшар.

Предната вечер Флойд беше оставил бележка на Грета, че ще я посети по-късно същия ден.

— Възможно е в тях да има нещо — отговори той. — Само че вижте, мосю Бланшар, щом Сюзан Уайт ви ги е дала на съхранение, значи е чувствала, че животът й е изложен на опасност.

— Което не спирам да повтарям още от самото начало!

— Работата е там, че ако убийството е било замислено предварително, тогава със сигурност е изпълнено перфектно. Без следи, които да водят до убиеца. Не вярвайте на булевардните детективски романи: убийците невинаги оставят доказателства.

— Ако наистина смятате така, тогава защо просто не приключим договорните си отношения още сега?

— И да се откажем или отстъпим пред лицето на опасността?

Кюстин се покашля, преди Флойд да е прибавил още нещо, за което по-късно щеше да съжалява:

— Не искаме да отнемаме повече от времето ви, мосю — произнесе спокойно той. — Имаме още доста работа в стаята, без да споменаваме, но се налага да разпитаме и други свидетели.

Бланшар обмисли думите му и кимна учтиво:

— Много добре. Мосю Флойд, най-малкото вашият колега все още смята случая за разрешим. — За момент погледът му сякаш се задържа върху килима пред радиоапарата и по лицето му като че се изписа моментно тревожно разбиране. След това се обърна и напусна стаята.

— Няма как да не харесаш стария глупак — обади се Флойд, — но ми се иска да не ни диша постоянно във врата.

— Парите са си негови. Просто иска да се увери, че ги използва правилно. — Кюстин замълча и отново зарови из инструментите си, но поклати глава: — Надявах се да нося нещо, с което да успея да снадя жиците. Налага се да отскоча до кантората.

— Мислиш ли, че ще успееш да го поправиш?

— Мога да опитам. Ако допуснем, че нищо друго не е било пипано, тогава е просто въпрос на свързване.

— Изглеждат ми напълно еднакви — призна Флойд, надничайки през процепа в пердетата към терасата. Пет етажа по-долу утринното слънце бе превърнало мократа улица в искрящо огледало. Известно време наблюдава как минувачите заобикаляха локвите, след което нещо привлече вниманието му.