Берсеркерите

— Идеята беше моя — прекъсна го старецът с треперлив глас. — Помислих си… че у човек като теб трябва да има някой, някаква съставка от Тад. Мислех си, че при психическото напрежение, на което сме подложени тук, ако му дадем възможност Тад току-виж се проявил в дясната ти хемисфера. Идеята беше моя. Ако с нещо ти е навредила, обвинявай мен.

— И още как — само че за момента Т изглеждаше по-скоро заинтересован, отколкото разгневен. — Кой е този Тадей?

— Ти — отвърна докторът. — Не бихме могли да сложим някой друг вътре в черепа ти.

— Юда Тадей6 — рече старецът, — е бил съвременник на Юда Искариотски. Сходство в имената, но иначе… — той вдигна рамене.

Т издаде пръхтящ звук, като че се изсмя.

— Разчитал си, че в мен има нещо добро, а? Че то просто ей-така ще изскочи някой ден? Бих те нарекъл луд, ама не си. Тадей беше истински. Беше за малко в главата ми. Може би още е там, крие се. Как да го докопам, а? — Т вдигна дясната си ръка и внимателно бучна пръст в ъгъла на дясното си око. — Ох. Никак не обичам да ме боли, имам деликатна нервна система. Док, как така окото му е от дясната страна, щом като всичко е кръстосано? И ако това е неговото око, как тъй усещам какво му се случва?

— Окото му е отдясно, понеже разцепих и зрителната хиазма. Това е малко по-сложно…

— Няма значение. Сега ще покажем на Тадей кой е шефът. Той може да гледа заедно с вас. Хей ти, чернокосата, я ела тук. Май от доста време не сме си играли заедно, а?

— Не — прошепна момичето. Беше обвила раменете си с ръце, аха-аха да припадне. Въпреки това тръгна към Т. Двата месеца като негови роби ги бяха научили, че по-малката злина е да му се подчиняваш.

— Тоя боклук Тад ти харесва, а? — прошепна Тад, щом тя спря пред него. — Одеве каза, че лицето му е съвсем наред, нали така? Ами моето лице? Погледни ме!

Т видя как собствената му лява ръка се пресегна и докосна бузата на момичето — нежно и любещо. По изненаданото й лице прочете, че тя е почувствала Тадей в ръката му; никога по-рано очите й не бяха гледали Т така. Т изкрещя и вдигна камшика си да я удари, но лявата му ръка се стрелна пред тялото му, за да улови китката на дясната — все едно че териер щракна с челюсти, за да захапе змия.

Дясната ръка на Т все още стискаше камшика, но му се стори, че костите на китката му пропукаха. Краката му се преплетоха един в друг и той падна. Понечи да извика за помощ, но успя да издаде само нечленоразделен рев. Роботите му стояха и гледаха. Измина цяла вечност, преди лицето на доктора да се надвеси над него и една черна превръзка да се спусне внимателно върху лявото му око.