От светлина родени

Аниор изслуша упреците на Кадор, без да го прекъсне. Нямаше с какво да се оправдае пред него. Мълчеше. Кадор не издържа и попита:

— Няма ли да кажеш нещо по този въпрос?

Аниор поклати глава и отговори:

— Няма какво. Ти си прав. Всичко беше точно така.

А след като помълча още малко, гледайки учуденото лице на Кадор, добави:

— Мога да те уверя само в едно. Въпреки всичко аз обичам Нериф и той знае това. Всичко това бе мъчително за него, но и му помогна. Помогна му да намери себе си, да увеличи силата си. Никой не може да напредва в развитието си, когато му е само леко и приятно. Като теор ти знаеш тези неща по-добре от мен.

— Обичаш го! А тръгна да се любиш с този злодей Тимон! Как в неговата прегръдка успя да забравиш Сатара, а в тази на Нериф не успя?

— Тимон вече не е злодей — отговори Аниор сериозно. — Той беше поредният нещастник, който изгоря във вашата система за справедливост. Все някой трябваше да се погрижи и за него.

— Голям самарянин си станал — ухили се подигравателно Кадор, — само не ми разправяй, че заради това се любиш с него.

— Не — отвърна Аниор усмихнат. — В крайна сметка ти ме обвиняваш главно в едно, че не съм се любил с Нериф. Странно. Би трябвало да се радваш на това. Иначе щеше да се измъчваш от ревност.

— Щастието на Нериф означава за мен повече от моето собствено! — отвърна Кадор мрачно.

Аниор се засмя:

— Ако беше така, отдавна трябваше да му се представиш и да му кажеш какъв е. Нериф не се нуждае от моята любов, той се нуждае от твоята!

Ядосан, Кадор се раздвижи пред Аниор. Отговори с повишен тон:

— Няма за какво да обсъждам тези неща с теб! Това си е лично моя работа.

— Да, прав си — отговори Аниор, повдигайки рамене, — твоя е. А отношенията ми с Нериф са моя.

Кадор кипеше от яд. Аниор учуден наблюдаваше тази реакция. Не бе очаквал толкова емоции в един теор. Но явно Кадор бе изваден от равновесие. Беше стигнал до някаква критична точка. Изведнъж Кадор се натъжи и тихо обясни:

— Не мога да си представя да се срещам с Нериф. Боя се от неговата реакция, а и от своята. Все мисля, че за Нериф е по-добре да не знае за мен. Поне няма да се измъчва от този копнеж, който аз изпитвам към него.

— Разбирам това — отвърна Аниор замечтан. — Но този копнеж носи и радост. А най-вече някаква сигурност, някаква стабилност, защото има някой, който винаги те обича и на когото винаги можеш да разчиташ. Въобще не съжалявам, че знам за Боар. Вече не мога да си представя живота без него.

Кадор го погледна и каза леко язвително:

— И аз.

Аниор замръзна от изненада. Знаеше, че Боар и Кадор са приятели, но Боар винаги го бе убеждавал, че отношенията им не са много близки. Нима това се бе променило? Струваше му доста усилия да потисне надигащата се ревност. Опита се да върне темата на разговора:

— Сигурен съм, че Нериф ще издържи на шока от една среща с теб.

— Може би — отговори Кадор, усмихвайки се. Стана му много приятно, когато видя как Аниор го ревнува заради Боар. Искаше да го подразни още малко: — Но не съм сигурен за себе си. А точно сега не искам още да се обединя с Нериф.