Вещицата
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещицата». Краткое содержание книги:
Къде е била досега? Слуховете за лейди Алана — красивата и тайнствена наследница на имението Фионауей кръстосват страната. Излязла от анонимност, тя намира любимото си владение управлявано от опасно привлекателен ангричанин.
Глава 16
Премина по пустия коридор. Прекоси огромното пространство на големия салон, оглеждайки се непрекъснато, сякаш е натрапник в собствения си дом. Почти беше стигнала външната врата, когато…
— Лейди Алана, отново ли ще излизаш? Подскочи виновно и се извърна към камината.
— Уайлда?
— Излизаш по-рано от обикновено.
С ръка върху разтуптяното си сърце Алана понечи да я скастри: По-рано от обикновено, разбира се. Опитвам се да се измъкна от компанията на братовчед ти. Но не го стори, защото би засегнала клетото момиче.
Алана я харесваше. Рядко някоя жена харесва друга, която така я засенчва с красота и чар, но, както самата Уайлда бе признала със сериозно изражение: „Знам, че съм по-хубава от мнозина, но според мама съм глупава, с мекушаво сърце и едва ли ще хвана богат мъж, след като изпитвам съжаление към толкова бедни“.
В момента това бе Едуин. Той нямаше собствено богатство, нито някакви перспективи, защото брат му разполагаше с едно-единствено имение и добре го ръководеше. Брайс издържаше Едуин и не се оплакваше — така или иначе Едуин бе приятен млад мъж и бе невъзможно да не го харесва човек, — но Алана знаеше как Брайс копнее тя да изчезне, за да настани брат си във Фионауей и да се освободи от постоянната си опашка.
Жалко наистина — Уайлда също нямаше никакви перспективи, защото тя и Едуин биха били приятна двойка.
Брайс и Уайлда… Това вече е друго. Брайс беше по-строг. Обичаше да командва. Бе обявил намерението си да си вземе богата жена, защото най-голямото му желание бе да е по-могъщ от господарката на Фионауей. Би трябвало доста да се увлече, за да се отклони от това си намерение, макар през последната седмица… Алана се загледа в Уайлда. През последната седмица стана ясно, че ако някой може да накара Брайс да обича нещо повече от парите и престижа, това е Уайлда.
Примирена с неизбежното сутрешно бъбрене, Алана приближи.
— Защо си станала толкова рано? Слънцето току-що изгря.
— Беше ми студено — обяви Уайлда, увила коленете и рамената си с одеяла.
— Аз излизам — обяви Алана, седна на пода и започна да си обува ботите. — Искаш ли да дойдеш с мен?
Уайлда потрепери.
— Не, Навън е ледено!
— Двадесет и първи юли е!
Рожденият й ден. Ако имаше начин, би се обявила за безспорната господарка на Фионауей и би изхвърлила всички. С изключение на Уайлда, разбира се. А как би накарала човек с толкова нестабилно здраве като Лезли да предприеме дългото пътуване до Англия? Как би отпратила Брайс и Едуин при всичките им възражения? А Иън… Ако се опита да изгони Иън, той ще й се изсмее и вероятно ще заяви претенциите си към нея, а тя ще се предаде като немощна глупачка.
Притисна очи с длани. Каква каша само!
— Оплете си връзките — отбеляза Уайлда. — Хайде да започнем отначало.
Алана погледна към краката си. Нетърпеливо развърза ботите.
— В Шотландия е по-студено, отколкото на юг. — Уайлда неволно се намръщи и погледна Алана загрижено. — Редно е да си сложиш връхна дреха.
— Добре.
Всъщност не възнамеряваше да направи нищо подобно, но прецени дребната си лъжа като безобидна. Уайлда все повече и повече й напомняше за майка й. Постоянно я подканяше да се облича с топли дрехи, макар тя да се чувстваше добре. Непрекъснато се тревожеше дали едно или друго нараняване й е минало. Неизменно я предупреждаваше, че ездата по мъжки заплашва девствеността й. Беше трогателно и… влудяващо.
— Облече ли вълнени фусти?
— Не са вълнени, но са фусти.
Досещаше се, че Уайлда носи вълнени — бе отпуснала полите си до последно, за да се навлича с колкото е възможно повече фусти. Изглеждаше като наденичка, но това очевидно не правеше впечатление нито на Брайс, нито на Едуин.
— Госпожа Армстронг ми уши вълнени фусти, за да не настина. И по-дълги гащи. — Уайлда протегна крак и показа широката панделка, с която свършваха крачолите. — И за теб направи, но ти си прекалено упорита, предполагам, за да ги сложиш.
— Тук, в Шотландия, не носим такива неща — отсече твърдо Алана и приключи със завързването на ботите.
Лично тя не би допуснала никога да навлече подобно нещо.
— В Англия пък мъжете не носят поли.
— Фустанели — поправи я Алана търпеливо. — Националната ни носия се нарича фустанела.
— Както и да е — дългите гащи ми топлят. — Уайлда се опита да подпъхне одеялото под краката си. — Но въпреки това пръстите на краката ми са ледени.
Почувствала се неудобно, Алана коленичи, взе одеялото и започна да разтърква краката й.
— Беше много мила като позволи да ми ушият тоалет от твоя плат.