Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
— Лудница, както винаги. Две челни сблъсквания и обичайните членове на банди, които се изтребват един друг. Докараха и някакъв луд, изскочил пред влака в метрото.
— Струва ми се нормална нощ за твоята част от света — тя се усмихна. По неговите стандарти това бе обичайно натоварване.
— Да. Тази нощ не би трябвало да е много натоварено. Ще си бъда вкъщи утре. С теб всичко ли е наред?
— Абсолютно. Просто съм уморена.
Чувстваше се малко потисната, но не знаеше причината. Ала и това се случваше понякога, когато се прибираше вкъщи от гастролна презентация. У дома й беше добре, но се промъкваше известно разочарование. Нейното бебе бе изхвръкнало от гнездото и работата й бе приключила. И така, към следващия клиент. В паузите обаче чувстваше празнота.
Тази нощ спа неспокойно, подсъзнателно се притесняваше за емисията, но когато отиде на работа на другия ден, видя доказателството за успеха — рекламното съобщение за петъчния „Уолстрийт джърнъл“. Изглеждаше точно както очакваше — името на тяхната фирма бе вляво, което показваше, че тя ще управлява пакета акции, имаше няколко големи компании извън списъка, което означаваше, че вместо тях са изредени по-малки фирми — знак колко важна бе сделката. Бе пристигнала в офиса навреме, за да се увери, че акциите се търгуват добре.
Всички говореха за „Дау тек“. Цената на акциите вече се покачваше, но не толкова бързо или толкова много, та да я постави в глупавото положение, че не е предложила по-висока начална цена. Това предлагане на акции бе като по учебник и отговаряше на всички очаквания за превръщането на компанията в акционерна. Седеше на бюрото си, завладяна от чувството за удовлетворение от добре свършената работа, когато Кал й се обади.
— Е, коя е следващата ни спирка, Мередит? Готов съм за поредния град. — Шегуваше се и тя се разсмя звънко.
— И аз. Не мога да повярвам, че свърши. Като погледна назад, всичко ми се струва много лесно.
— Да, също като раждането на дете. Сега изглежда лесно, защото мина гладко, благодарение на теб. Не знам какво да правя със себе си, след като се върнах.
— Ще измислиш нещо. — Знаеше, че го чакат много нови проекти, бяха разговаряли надълго и нашироко за тях.
— Как е Стив? — попита той вежливо.
Двамата разговаряха като стари приятели.
— Все още не съм го виждала. На работа е. През уикенда ще е свободен и каза, че ще заключи куфарчето ми.
— Не го обвинявам. И аз бих постъпил така. Кажи му да те заведе на танци.
Тя се разсмя. Стив не беше Фред Астер. Той дори мразеше да танцува. По-скоро би си останал вкъщи да гледа телевизия с чаша вино.
— Опасявам се, че не го бива много в това. Вероятно утре ще отидем на кино. Повече му приляга. Ами ти? Как са децата?
— Страхотно. Не мисля, че съм им липсвал. — Кал и Мередит се чувстваха като ученици, прибрали се вкъщи от лагер или от училищен пансион, просто не знаеха какво да правят у дома. — Имат безкрайни планове да ме изтезават целия уикенд. Момичетата настояват да ги заведа в града, а трябва да придружа и Анди на тренировка по футбол. Много вълнуващо.
— Никакви светски събития през уикенда? — Тя продължаваше да се интересува от живота му дори може би повече отпреди.
— Искаш да кажеш нещо като игра на бинго? — пошегува се той. — Това правя всеки вторник.
— Да, и аз — засмя се тя. — Всъщност следващата седмица ще се срещна с нов клиент за първично широко предлагане, звучи много интересно. Отнася се за малка високотехнологична фирма от Бостън.
— Няма ме по-малко от един ден и ти вече ми изневеряваш. Мислех, че ще почиваш след нашата кампания и ще живееш със спомените. — Думите му прозвучаха странно облъхнати от носталгия.
— Като говорим за спомени, как е Чарли? Щастлив ли е, след като се върна?
— Не съм сигурен — малко сухо отговори Кал. — Планирал е среща с мен този следобед и имам чувството, че замисля нещо. Все още се муси, че станахме акционерна компания, но това не е тайна. Ти го знаеш.
— Чарли не крие чувствата си, нали? — подхвърли тя със смях. Той не й липсваше. Остана в опозиция до последния момент, макар да прояви вежливост, когато се сбогуваха. Дори той бе принуден да признае, че целият процес премина много по-добре, отколкото някои бе очаквал.
— Е, приятен уикенд, Мередит, и приятна почивка. Ти си я заслужи.
— И ти, Кал.
— Ще ти се обадя по някое време следващата седмица, за да видя как вървят нещата — обеща той.
Тя затвори и целия следобед работи в офиса, към шест часа вечерта се прибра вкъщи, където Стив вече я чакаше. Грабна я още щом влезе в дневната, завъртя я и я целуна.