Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— Която ще ни даде напълно законно основание да запазим военното си присъствие в Ирак в обозримото бъдеще — бързо отвърна Декър, очевидно доволен от себе си. — Но в случай че позволим на баасистите да се върнат във властта, те ще смажат всякаква опозиция и ще се установи диктатура от типа на Саддамовата. Не можем да позволим подобно нещо, тъй като ще се окаже, че всичките ни загуби в пари и жива сила са били на вятъра.

Бренан се обърна към шефа на разузнаването, присви очи и попита:

— Какво ще кажеш, Картър?

На практика Грей беше бесен, защото идеята не беше дошла от него. Декър бе успял да го победи. Какъв мръсник, господи!

— Няма да сте първият американски президент, който дава ход на подобна операция, сър — отвърна той.

Но Бренан не изглеждаше убеден.

— Трябва да си помисля — промърмори той.

— Разбира се, господин президент — отзивчиво кимна Декър. — Но имайте предвид, че времето ни притиска.

Бренан изчака Декър да напусне кабинета, облегна се и свали очилата си.

— Искам да поговорим по един друг въпрос, преди да започнем брифинга — каза той. — На единайсти септември заминавам за Ню Йорк, където трябва да произнеса реч в памет на жертвите. — Грей знаеше докъде ще го отведе това, но предпочете да запази мълчание. — Питам се дали не би желал да ме придружиш. В крайна сметка ти си човекът, който повече от всеки друг в тази страна има грижата това да не се повтори.

Никой не би си позволил да отклони покана за съвместно пътуване с президента на Съединените щати, да не говорим за човек с позициите и правомощията на Грей. Но точно по този въпрос той не даваше пет пари за традициите и изискванията на протокола.

— Много любезно от ваша страна, сър. Но на тази дата имам един много личен ангажимент.

— Знам за болката ти, Картър, но все пак реших да те попитам. Сигурен ли си?

— Напълно, господин президент, благодаря.

— Добре — въздъхна Бренан, помълча малко и смени темата. — Вероятно си чул, че кръщават родния ми град на моето име.

— Да, сър. Приемете поздравленията ми.

— Това е едно от онези неща, които ме ласкаят и смущават едновременно — усмихна се Бренан. — Егото ми не е чак толкова голямо, та да не разбирам, че го правят най-вече заради просперитета на града. В тази връзка се налага да произнеса кратка реч и да се здрависам с този-онзи. Защо не дойдеш с мен?

Ако правилото да не отказваш президентска покана е важно, второто по значение правило гласи, че никога не трябва да го правиш два пъти.

— Благодаря, с удоволствие.

Президентът почука с очилата си по разтворената книга пред себе си.

— Има вероятност да бъда тук и през следващите четири години.

— Бих казал, голяма вероятност, сър. Вие свършихте добра работа през този мандат и би трябвало да се гордеете с нея, сър — увери го Грей. Но в себе си беше дълбоко убеден, че не е свършил нищо особено.