![Галактическа балада [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Галактическа балада [bg]
- Автор: Манов Эмил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Галактическа балада [bg]». Краткое содержание книги:
Така дълбокото ни уважение към Нерон II бе възстановено. Ние положихме клетва да не чоплим нищо по време на речите, а лейтенант Боаси льо Метр, неволен герой на цялата тази история, мина в запаса. Пък беше толкова млад…
Този спомен възстанови донякъде равновесието на духа ми, нарушено от моето собствено подражание на гризианина. Бяхме стигнали една от дупките сред развалините в самия център на града. Нашият гризианин, без да ускори, но и без да забави темпа си, пропадна в дупката, последван от десетина свои съпланетници. Ртъслри ни даде знак да направим същото.
Слязохме по няколко разрушени стъпала, като се подхлъзвахме и се поддържахме един друг. Скоро се намерихме в дъното на един кръгъл кладенец с металически под и стени. Тук бяха стъпили и гризианите. Странно бе, че металическият кладенец изглеждаше излъскан и съвсем новичък. Никой не би подозрял, че той съществува сред тия руини… Почти в същия миг кръглата платформа под нозете ни трепна и ние почнахме да се проваляме надолу.
Изплаших се не на шега. Бен Коли и Кил Нери, въпреки превенианското си безстрашие, също изглеждаха смутени. Само Ртъслри оставаше невъзмутим. Опрял рамо до рамото на нашия гризианин (мястото беше тясно), той изучаваше формата на черепа му.
След няколко минути нашият своеобразен асансьор забави ход и спря. В лъскавата стена на кладенеца се появи един отвор. Гризианите един след друг се скриха в отвора. Ние ги последвахме. Озовахме се в една грамадна зала, стотина метра дълга и петдесетина широка, облицована със същия метал, както и кладенеца. Цялата дължина на залата бе заета от нещо металическо, изкорубено като огромна половинка от пъпеш — някаква машина навярно, защото във вътрешността му се усещаше движение: съскане, потракване, свистене. Това бронирано чудо от време на време се нагъваше леко, сякаш по корпуса му минаваха вълни, които изчезваха в далечния му край. Също така периодически и на няколко места едновременно от корпуса изхвръкваха дълги назъбени лостове, изпълняваха по едно въртеливо движение и отново се скриваха.
Гризианите заобиколиха металическата коруба — по петима от двете й страни. Единадесетият, нашият „познат“, застана до тесния й край. Той вдигна ръце над главата си, без да вдигне глава, и направи движение, като че сваляше надолу някакъв лост. Веднага останалите десет гризиани протегнаха ръце напред, разтвориха длани, свиха ги и пак ги прибраха до тялото си. Те повтаряха тези упражнения на разни промеждутъци, след всяко изхвръкване на лостовете от корпуса.
— Ртъслри — пошепнах аз смутен, — те вършат нещо, което навярно има смисъл, но аз…
— Няма смисъл — отвърна Ртъслри, като поглаждаше спокойно своята спирална броня. — Вие присъствувате на нещо, което няма смисъл, Луи.
— И все пак?
— Преди пет-шестстотин завъртвания на Гриз около Голямата Жълта техните движения са били смислени. Сега, както виждате, тази машина е пълен автомат… Но те продължават да идват тук, както са идвали техните прадеди и както ще идват техните внуци.
— Но защо им е нужно това?
— Шшшт!
Ртъслри бързо пошари с пръсти по своята спирала… и изчезна. Изчезнаха и Бен Коли и Кил Нери. Понечих да извикам, но една невидима ръка запуши устата ми. Замахнах, за да се освободя, но не видях и собствената си ръка… Ах, да, апаратът на Ртъслри, изкривеното пространство!
Преди да дойда още на себе си, от далечния край на залата се чуха тежки стъпки — бум, бум, бум — и там се появи някакво странно същество. Квадратна черна глава с големи очи, светещи зелено, черен квадратен корпус, членести нозе… Мина време, преди да съобразя, че виждам пред себе си един робот, при това робот с най-тривиална конструкция.
Роботът крачеше бавно и тежко, както гризианите, и носеше в ръце една голяма съдина, от която излизаше пара. Той остави съда по средата на залата, отляво на машината, изправи се и произнесе един-единствен звук: Аааааам!
Гризианите тутакси прекъснаха своите ритмични движения. Те се запътиха към робота. Няколко минути по-късно те стояха около съдината, навеждаха се, гребваха с шепи от съдържанието й и го натикваха в устата си. Машината продължаваше да работи без никакви изменения. Роботът стоеше неподвижен, скръстил членестите си ръце на гърдите.