Иконом за един ден
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Иконом за един ден». Краткое содержание книги:
— Какво се е случило, мадам? — попита загрижено, превъплъщавайки се в идеалния иконом. — Изглеждате разтревожена.
Доли преглътна и промълви:
— Не съм разтревожена, а съм бясна като мокра кокошка.
При други обстоятелства лордът щеше да потъне в абстрактни размишления за това, до каква степен стига лудостта на мокрите кокошки, какви са проявленията й и дали умопомрачението им ги прави ексцентрични примерно като членовете на угубийската колония на госпожа Корк. Ала сега не му беше до размишления, прекалено загрижен бе за състоянието на младата дама.
— Какво се е случило? — повтори и по навик добави любимото си възклицание: „Да му се не види!“, което изобщо не подхождаше на аристократичния Кейкбред. Читателите навярно вече са разбрали, че той стриктно се придържаше към ролята си, но очевидното страдание на Доли го беше извадило от равновесие.
— Ще ви съобщя неприятна новина! — задъхано произнесе тя. — Току-що научих, че тази вечер стаята ви ще бъде претърсена от една кука.
— Не ви разбрах, мила госпожо. Какво означава „кука“?
— Ченге, ето какво. Ще извърши обиск в стаята ви под предлог, че сте скрили там откраднати вещи. Да знаете, че побеснях от гняв. Неприятно ми е да петнят вас, най-почтения човек на света!
Ан вече беше съобщила на чичо си, че именно госпожа Молой първа е опетнила репутацията му и е препоръчала в Шипли Хол да се настани детектив, който да го държи под наблюдение, ето защо той спокойно можеше да парира Доли с добре премерена язвителна забележка. Ала лордът отдавна беше простил на младата си приятелка прегрешението, което — в това беше абсолютно сигурен — никога не би извършила, ако го познаваше добре, както сега.
— Кой ще бъде неканеният посетител? Сигурно онзи младеж, който се представя под името Ейдър.
Доли реши, че е уместно да се престори на изненадана, все едно не подозира, че лордът знае за фалшивата самоличност на русокосия.
— Божичко, нима ви е известно какъв е този човек? — възкликна.
Възрастният джентълмен самодоволно се усмихна:
— Да, знам всичко за него.
— Възхищавам се от вашата проницателност. Имате ум като бръснач!
— И други са ми го казвали — заяви лордът, без да назовава конкретни имена. — Да му се не види, нямам нищо против младият Ейдър да обискира стаята ми.
— Няма да бъде той, а друг детектив — промърмори Доли. — Преди малко разговарях с един от досадните старчоци, който май се казва Тръмпър. Изглежда, той не се доверява на Ейдър — намира го прекалено млад и лекомислен. Ето защо, без да попита госпожа Корк, наел за своя сметка друго ченге, което тази вечер ще извърши обиска.
Самодоволната усмивка на лорд Уфнам помръкна и той гневно възкликна:
— Не думайте! Кога смята да тършува из вещите ми?
— Нали ви казах — тази вечер. Всеки момент може да се промъкне тук. Казали са му, че по това време сте зает с поднасянето на вечерята. Мисля, че е най-добре да се спотаите някъде, после неочаквано да изскочите от скривалището си и хубавичко да го подредите.
— Ще го направя на кайма, мръсника му с мръсник!
— Сещате ли се къде да се скриете?
— Знам едно идеално място — зад паравана.
— Браво, така ви искам! Имате лъвско сърце! — възкликна Доли и въодушевено изръкопляска. — Инсталирайте се зад паравана и стреляйте само в краен случай.
На връщане от трапезарията, където бе отишъл да даде последни наставления за поднасянето на вечерята и бе осведомил персонала, че му се налага да отсъства един-два часа, лорд Уфнам се сблъска с господин Тръмпър, който се беше запътил към залата за билярд. Унищожителният му поглед накара дребния човечец да се разтрепери като птичка, озовала се лице в лице със змия — кой знае защо в присъствието на иконома господин Юстас Тръмпър винаги се чувстваше неловко, сякаш си е сложил вратовръзка на ластик или си е взел от суфлето, използвайки вилицата, предназначена за рибни ястия.
Петнайсета глава
В седем и петнайсет вечерта Чимп се озова пред масивната желязна врата на парка, заобикалящ Шипли Хол. Беше в прекрасно настроение, тихичко си тананикаше и си мислеше, че дори Всевишният е на негова страна. Огледа се и се възхити от красотата на вековните дървета и грижливо поддържаните морави. Вслуша се в чуруликането на пойните птички и си каза, че никога не е чувал по-прекрасна музика. Дори насекомото, което се оплете в мустаците му, изглеждаше симпатично, стига човек да разполага с време да го опознае. Накратко казано, Чимп гледаше света през розови очила и беше благосклонно настроен към всички живи твари. Готов беше да погали по главичката някое хлапе и да му даде шест пенса, въпреки че само след миг щеше да го накара да играят на ези-тура и да си върне монетата.