Мислите в главите (Гимназиален роман)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мислите в главите (Гимназиален роман)». Краткое содержание книги:
— Ходи с едно момче от единадесети „В“.
— Това и аз го знам.
— Но оня не ми харесва.
— И на мен не ми харесва.
— Той е голям побойник. Бие момичетата от нашия клас. Само Сашка не закача.
— Нали тя ходи с него. Как ще я закача.
— Виж какво. Аз съм приятелка със Сашка и искам да й помогна.
— Как?
— Ти ще отидеш при оня идиот и ще му кажеш да не се занимава с нея.
— Ще стигне до бой.
— Страх ли те е?
— Не. Но трябва да извикам моите хора.
— Хайде!
— Ти ме чакай там.
За пръв път Емо се съгласи на такава велика глупост. Но това беше заради сестрата на Марина! Не, не заради сестра й, а заради самата нея!
— Славчо, ще дойдеш ли с мен?
— Къде?
— Ей там. Ще се бия с един.
— Защо?
— Просто така.
— Идвам. Щом е за делото.
— За делото е!
— Добре.
Емо се приближи до единадесетокласника, който беше прегърнал в един тъмен ъгъл Сашка.
— Ей, пусни я и изчезвай! — извика той.
— Какво искаш? — учуди се момчето.
— Пускай я и изчезвай!
— Защо?
— Няма да ти давам на теб обяснение, я!
— Виж какво! Никой нищо не ти е направил на теб. Остави ме на мира!
— Я не ми дръж такъв тон! Я не ми дръж такъв тон, че като ти тупна един… Не знам, дали ме разбираш! Пускай я, изчезвай и да не съм те видял повече с нея.
— Ти ли ще ми забраняваш?
— Аз!
— Какъв си ти?
— Господ-бог!
— Я! Не знаех!
— Сега научи. Изчезвай.
— Аз ще се махна, но да не се срещнем някъде насаме.
— Какво щастие ще бъде за мен да ти размажа мазната мутра!
— Не се знае кой на кого!
— Изчезвай! Изчезвай по-бързо!
Приятелят на Сашка напусна злополучния коридор на единадесети „Б“ със страшни закани. Емо се обърна и триумфално изгледа всички. Сашка го гледаше с недоумение. Галя сияеше от радост. В същото време се приближи Марина.
— Емо, не трябваше по този начин — каза с укор тя.
— Защо? — учуден я запита Емо и в този момент той би пожелал по-скоро да потъне в дън-земя, отколкото да стои така пред своята любима.
Седма глава
ДВАМА ПРИЯТЕЛИ
Емо се почувства страшно потиснат след извършената глупост. Той искаше да направи добрина, а то какво излезе! Направо безсмислена постъпка. И още един спечелен враг. Вместо да изръкопляска, Марина го закопа само с няколко думи. А той да се подведе от едно зайче! Ах, непростима глупост!
— Емо, не се ядосвай — успокои го приятелят му Славчо, когато третият час беше започнал. — Случват се такива недоразумения.
— Това не е недоразумение, а глупост.
— Направи го заради Марина, а не заради онова зайче, което те накара.
— Да.
— Нищо, не съжалявай.
— Яд ме е.
— Защо, Сашка е хубава.
— Сестра й е по-хубава.
— Аз пък мисля точно обратното.
— Въпрос на вкус.
— Марина ти харесва заради друго.
— Не знам. Тя не ми харесва. Аз направо я обичам!
— Още по-добре.
— Ние не знаем какво приказваме. Заради някакви си фусти вършим такива идиотщини!
— Ти си ядосан.
— Така е. Но вече ще действам само както ми е изгодно.
— Не се безпокой. С онова момче сме съседи. Ще се оправи положението.
— А бе не е въпроса за онова момче! Това не ме интересува ни най-малко.
— А кое?
— Не знам Марина какво ще си помисли сега за мен.
— Тя е разбрала, че си го направил заради нея.
— Едва ли.
— Напразно мислиш за това.
— Така е. Знаеш ли кой филм дават в „Свобода“?
— „Да живееш днес, да умреш утре“.
— Какъв е?
— Японски.
— Така ли? Хубав ли е?
— Не е лош.
— Не съм гледал японски филм.
— И аз не бях, но вчера го гледах. Ти днес ли ще ходиш?
— Да. С Галя.
— Какво целиш с нея? Не мога да разбера. Обичаш Марина, ходиш с Галя.
— Именно. Това е за заблуда на противника.
— А ако и Марина се заблуди?
— Аз съм я предупредил.
— Кой знае.
— Пък и ние с Марина не сме имали тясно приятелство помежду си, за да ме ревнува.
— Не знам. Твоите ходове не са ми съвсем ясни, защото Елито им докладва на двете змии за установените отношения между теб и Марина.
— Тя пък какво знае!
— Достатъчно, за да им даде коз в ръцете. Но ти трябва да си установиш една парола с Марина.
— Защо?
— Когато й се обаждаш по телефона, казваш първо паролата, за да знае със сигурност, че си ти, и обратно.
— Това е идея. Противникът може да организира дезинформираща акция по телефона. Може и с писма. Паролата ще се отнася и за писмата.
— Точно така. Най-важното е да се предпазите от лъжливите сведения. Те непременно ще се помъчат да си отмъстят. И още повече, че техните отмъщения ще бъдат насочени и срещу мен и Станислава.