Последният херцог

— Струва ми се, че е по-добре да се откажете от идеята да карате Лангли да се обръща към вас с малкото ви име — отбеляза сухо Холингсби, щом икономът забърза нататък. — Не мисля, че би я възприел.

— Очевидно сте прав — засмя се тихо Пиърс, като се разхождаше из огромния вестибюл и оглеждаше мраморните колони и скъпите статуи. — Само украшенията в тази стая биха изхранили цели пет-шест гладни семейства в продължение на години.

— Както казах, баща ви беше изключително богат човек.

— И аз така мисля.

— Прислугата ви очаква в библиотеката, Ваше Височество — обяви Лангли.

Прислугата ли?

Пиърс би нарекъл по-скоро армия повече от стоте униформени слуги, наредени с изправен гръбнак покрай стената в библиотеката.

— Първо — вашият камериер, Бедрик.

— Добре дошли, Ваше Височество — поклони се слабият мъж с квадратна брадичка. — С радост бих ви служил.

— Бедрик. Радвам се — отвърна новият херцог.

— Мисис Гейтс, икономката — продължи Лангли, като посочи към приятната сивокоса жена, която царуваше над безкрайната върволица от слугини.

— Мисис Гейтс.

— Ваше Височество. — Последва реверанс.

След това дойде ред на кочияша и главния градинар, а после — на цяла гвардия от лакеи, пажове, коняри, градинари, пазачи на дивеча, слугини, камериерки, готвачки и помощнички в кухнята.

— Какво, по дяволите, е правил баща ми с всички тези хора? — прошепна на ухото на адвоката Пиърс, докато кимаше и се усмихваше. — Та нали е бил сам, дори без съпруга?

— Те са задължително условие за положение в обществото, Торнтън. — Адвокатът бе изчакал с отговора си, докато новият херцог поздрави и разпусна прислугата си. — Големият брой на слугите е доказателство за мястото в обществото и финансовото състояние.

— Но Маркам е живял напълно изолирано! — възкликна младият мъж и погледна към отдалечаващите се хора, които отиваха да се заемат със съответните се задължения. — Защо би се интересувал от социалните си позиции човек, обрекъл се по собствена воля на отшелнически живот? — Още докато говореше, той направи знак на събеседника си да не му отговаря. — Не е нужно. Това са пак неписаните правила на благородническото съсловие.

— Ако задържането на толкова много слуги е проблем за вас, можете да освободите част от тях — отбеляза Холингсби.

— И да ги изхвърля на улицата ли? — отвърна буйно младият мъж. — Да ги принудя да търсят работа там, където няма такава? Да ги оставя да загинат от мизерия? В никакъв случай. Лангли! — извика след оттеглящия се иконом той.

— Ваше Височество?

— Бих искал да получа пълен списък с имената на прислугата и задълженията на всеки един от тях. Изминалият половин час ме обърка дотолкова, че вече не си спомням и моето име, да не говорим за техните. Знам, че това, което искам от вас, е доста отегчително, но може би двамата с мисис Гейтс бихте могли да го свършите за няколко дни.

— Разбира се, сър. Ще желаете ли още нещо?