Бриджит
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджит». Краткое содержание книги:
— Вие сте жалък! — процеди гневно младото момиче. — Знаете каква съм и въпреки това си затваряте очите пред несправедливостта на вашия син към мен!
Лутър се подсмихна.
— Това няма никакво значение за мен. Ролан заяви, че ти си негова слугиня, така че за мен си такава. Не възнамерявам да споря с него по този въпрос.
— Но той греши! — извика Бриджит.
— Разбери ме, момиче. Един стар мъж има нужда от сина си да го следва във всяко начинание и да заеме мястото му, след като той си отиде от този свят. Ала освен това, се налага да се бие рамо до рамо с мен, ако обсадят нашето имение. Преди години едва не го загубих заради някаква глупава история. Единствено предстоящата битка със зет ми го накара да се върне у дома. Той е тук и аз няма да рискувам да го загубя отново.
— Бриджит!
Тя се сви от гръмкия вик, обърна се и видя Ролан, който крачеше към нея с потъмняло от гняв лице. Усети как коленете й омекнаха.
— Е, момиче — почти тъжно рече Лутър, — страхувам се, че ще съжаляваш за това, което си направила.
Девойката гневно го изгледа.
— И вие ще му позволите да ме накаже, нали?
— Не съм поемал отговорност за теб — отсече възрастният мъж, обърна се и понечи да се отдалечи.
— Не се крий зад гърба на баща ми, момиче! — прогърмя гласът на Ролан. — Той няма да ти помогне.
Бриджит заговори спокойно, опитвайки се отчаяно да скрие уплахата си.
— Не очаквам от него да го направи. Той вече ме осведоми, че одобрява всичко, което вършиш.
— Значи все пак си го помолила за помощ?
— Не, Ролан — намеси се Лутър. — Тя не е идвала при мен. Аз я заговорих.
— Не я защитавайте, сир — студено го предупреди Ролан.
Лутър се поколеба за миг, сетне кимна и ги остави сами. Ролан сграбчи ръката на Бриджит и понечи да я удари. Макар и изплашена до смърт, тя не се отдръпна, а се нахвърли върху него. Пръстите й се вкопчиха в туниката му и тя усети топлината на коравото му като скала тяло.
— Ако искаш да ме накажеш, Ролан, по-добре използвай камшик — прошепна тя. — Едва ли ще оживея след юмрука ти, не и когато си толкова разгневен. Ти ще ме убиеш.
— Бъди проклета! — изръмжа той и се опита да се откопчи от пръстите й, ала тя го държеше здраво.
— В момента си разгневен и сам не знаеш силата си. Да ме убиеш, това ли искаш?
— Стига, Бриджит! — сряза я той. Гневът му бе започнал да се уталожва.
Тя усети промяната в тона му, а в следващия миг почувства и отпускането на тялото му и видя блясъка в очите му. Побърза да се отдръпне, ала досегашният й страх се замени с нов.
— Аз… аз не исках да се нахвърлям върху теб.
Ролан уморено въздъхна.
— Върви в стаята си. Достатъчно неприятности създаде днес.
— Нямах намерение да създавам неприятности никому — извинително рече младото момиче.
Но очите му отново потъмняха и тялото му се напрегна.
— Махай се от погледа ми, жено, преди да съм променил решението си!
Тя извика Улф и излезе през вратата, която водеше към конюшните, тъй като вратата на главния вход бе твърде тежка, за да може да я отвори. Когато се намери навън, Бриджит потрепери. Той едва не бе я убил! Но защо Ролан бе толкова разгневен? Какво си бяха казали двамата с Ги?
Влезе в конюшнята и забеляза коня на Ролан, както и четири други коня, които не бе виждала досега. Сигурно конете принадлежаха на рицаря Ги и на останалите мъже от отряда, който правеше обход на местността. Но на подчинение на Лутър бяха много мъже. Запита се къде ли държат останалите коне, макар че какво я интересуваше това. Нали тук имаше поне един кон, който по-късно би могла да вземе и това бе единственото, което имаше значение.
Преди да прекоси двора на път към малкото си жилище, девойката вдигна качулката на главата си и се уви плътно в пелерината. През деня не бе валял сняг, ала въздухът бе мразовит. В такова време щеше да е много трудно да избяга. Но тя вече бе решила и нищо не можеше да я разколебае.
Стаята й бе студена и тъмна, тъй като тази вечер никой не бе оставил мангал с жарава. Нямаше и свещи, тъй като подобно ценно нещо не се хабеше за слугите и на Бриджит не й оставаше нищо друго, освен да си легне. Не си свали дрехите, защото когато удареше часът за бягство не искаше да губи време в обличане.
Чу Улф да се движи в тъмнината и го смъмри.
— Сядай долу и спи, защото след като потеглим, няма да имаш време за почивка. А това ще бъде скоро, приятелю, много скоро. Трябва да почакаме само замъкът да утихне.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Няколко часа по-късно, след като облече още две вълнени туники, за да й държат топло и взе всички завивки от стаята, Бриджит, заедно с Улф, се отправи към конюшните. Реши да не се опитва да вземе храна, тъй като някой можеше да я види как се промъква в избата за провизии. Не се съмняваше, че Улф ще осигури храна и за двамата. Освен това, бе запазила и кремъка, който Ролан й бе дал в гората — много полезна вещ.