Наследници [The Summons-bg]

Хари Рекс не се беше обаждал. Бе изпратил още един колет със съболезнователни писма и други такива. Рей трябваше да ги изчете всичките или поне да ги прегледа за в случай, че сред тях има друга анонимна бележка. Нямаше.

Сесията дойде и мина. След края на семестъра Юридическият факултет щеше да опустее за лятото. Рей се сбогува със студентите си, с всички освен с Кейли, която след последния си изпит го информира, че смята да остане през лятото в Шарлотсвил. Тя отново го заувещава да излязат някъде, преди да е завършила. Ей така, за купона.

— Ще почакаме да си вземеш дипломата — отвърна Рей, без да отстъпва, макар да му се искаше. Бяха в кабинета му, на отворена врата.

— Става въпрос за няколко дни — рече тя.

— Да, така е.

— Тогава нека си уговорим среща.

— Не, първо ще завършиш и после ще си уговорим среща.

Тя си тръгна със същата многозначителна усмивка и със същия поглед. Рей знаеше, че лошо му се пише. Карл Мърк го хвана да гледа след нея по коридора, докато тя се отдалечаваше с впитите си джинси.

— Не е зле — отбеляза колегата му.

Рей се сконфузи леко, но все пак продължи да гледа.

— Сваля ме.

— Не си единственият. Внимавай.

Стояха в коридора до вратата на кабинета. Карл му подаде странен на вид плик и каза:

— Реших, че ще ти е интересно.

— Какво е?

— Покана за Бала на мишеловите.

— Какво? — Рей заизважда поканата.

— Първият в историята Бал на мишеловите, вероятно и последният. Официална галавечеря за опазването на птиците в Пиемонт. Погледни кои са домакините.

Рей зачете бавно:

— „Вики и Лю Родовски имат удоволствието да Ви поканят на…“

— Ликвидатора се е заел да спасява птиците ни. Колко трогателно, а?

— Пет хиляди долара на двойка!

— Мисля, че това е рекорд за Шарлотсвил. Поканата беше до декана. Той се брои за висша класа, а ние не. Но дори неговата жена беше шокирана от цената.

— Сузи не е ли шокоустойчива?

— Така си мислехме. Искат двеста двойки. Щели да съберат милион и да покажат на всички как стават тези работи. Поне такъв е планът. Сузи казва, че едва ли ще съберат и трийсет двойки.

— Тя няма ли да ходи?

— Не, и деканът е много доволен. Според него това е първото галаджамбуре от десет години насам, което ще пропуснат.

— Ще свирят парчета на „Дрифтърс“, така ли? — отбеляза Рей, докато преглеждаше останалата част от поканата.

— Ще му струва петдесет бона.

— Ама че глупак.

— Това е то Шарлотсвил. Някакъв смешник се измъква от Уолстрийт, взема си нова жена, купува си голяма конеферма, започва да пръска пари и иска да стане голяма клечка в малък град.

— Е, аз няма да ида.

— Не си и канен. Задръж това.

Карл си тръгна, а Рей се върна на бюрото си с поканата в ръка. Вдигна краката си на бюрото, затвори очи и се размечта. Представяше си Кейли в изящна черна рокля с гол гръб, с цепки отстрани на бедрата, много дълбоко остро деколте, безумно красива, тринайсет години по-млада от Вики и далеч по-атлетична от нея, да излиза на дансинга с Рей, който също не беше лош танцьор. Двамата се вихрят под ритмите на „Дрифтърс“, докато всички гледат и шепнат: „Кои са тия?“