Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
Раздразнението, което го беше обхванало, когато долови опитите й да се измъкне от обещанието, внезапно се изпари, щом си даде сметка, че тя е едно невинно и неопитно момиче. Как можеше да очаква от нея да се държи така, все едно е опитна куртизанка, като онези, с които беше спал неведнъж в двореца?
Той се изправи, протегна й ръка и нежно каза:
— Ела насам, Дженифър.
Разтреперана от страх, девойката се изправи и се приближи до лорда, опитвайки се да си втълпи, че актът, който й предстоеше, не беше нито предателски, нито греховен; че по този начин спасява живота на сестра си и че всъщност прави нещо благородно, дори добродетелно. По някакъв начин също като Жана д’Арк тя приемаше мъченичеството.
Момичето положи колебливо студената си ръка в топлата му длан, гледайки как дългите му пръсти се затварят около нейните, намирайки странно успокоение в топлотата на ръкостискането му и завладяващия му поглед.
Когато силните му ръце я притеглиха в обятията му, а устните му докоснаха нейните, от главата й внезапно изчезнаха всички мисли. Целувката му беше съвсем различна от предишните — сега той знаеше как ще приключат ласките им и сякаш излъчваше езически глад. Езикът му се плъзна между устните й, принуждавайки ги да се разтворят, и когато го направиха, проникна в устата й. Ръцете му се движеха по тялото й, милваха гърдите й, плъзгаха се по гърба й и я притискаха до твърдите му бедра. Дженифър усети как постепенно пропада в главозамайващата бездна на чувствеността и пробудената страст. Надавайки тих стон, момичето обви ръце около врата му, търсейки опора.
Като в просъница тя усети как той сваля роклята й и обхваща гърдите й. Сега целувките му бяха станали още по-пламенни и буквално я изгаряха. Той я вдигна и я отнесе до леглото, където нежно я положи върху хладните чаршафи. Изведнъж топлината на тялото, ръцете и устата му се отдръпна от нея.
Дженифър отвори очи. Огледа се за Ройс и го видя да стои до леглото, зает със свалянето на дрехите си. На светлината на огнището кожата му блестеше като полиран бронз. Мускулите на ръцете, раменете, гърдите и бедрата му се открояваха релефно и тя го гледаше с възхищение, докато той се събличаше. Когато посегна да свали бельото си, тя извърна поглед, придърпвайки чаршафа върху голото си тяло.
Леглото потъна под тежестта му и тя изтръпна, очаквайки ласките му със затворени очи, докато тялото й трепереше от вълнение. Ройс не бързаше. Той отмести чаршафа настрани и дъхът му секна, когато видя тялото й. Дженифър поруменя, докато той пиеше жадно с очи сочните й гърди, увенчани с малки розови връхчета, тънкото й кръстче и дългите й стройни крака. Без да се замисли, той изрече на глас мислите си:
— Имаш ли изобщо представа колко си красива? — прошепна графът, докато погледът му се местеше от разпиляната й по чаршафите коса до изящните й глезени. — Или колко силно те желая? Отвори очите си, мила моя.
Джени неохотно се подчини и откри, че се взира в сребристите му очи, които сякаш я хипнотизираха.
— Не се страхувай — нежно промълви Ройс, докато пръстите му изследваха лицето, врата и гърдите й. Щом стигнаха до зърното й, се спряха и започнаха да си играят с него. — Никога досега не си се страхувала от мен. Не започвай точно сега.
Устните му се доближиха до нейните и се сляха в дълга и томителна целувка. Тя усети как езикът му прониква в устата й.
— Целуни ме, Джени — прошепна той и момичето се подчини. Телата им се притиснаха плътно едно до друго и тя усети твърдата му мъжественост, която пулсираше, опряна в слабините и. Дланите на девойката проследяваха мускулите по гърдите и ръцете му, после обгръщаха могъщия му гръб и се заравяха в косата му.
Ройс отдели устни от нейните — дишането му беше хриптящо и накъсано, а тя имаше чувството, че ще се разтопи от пламъка на желанието, който разливаше приятна топлина по цялото й тяло. Загледана в очите му, тя докосна с треперещи пръсти лицето му, както той докосваше нея, след което случайно пипна раната, която сама му беше нанесла. Дженифър се сепна и промълви:
— Съжалявам.
Щом чу нежния й глас, Ройс усети как желанието му се засилва. Той я наблюдаваше, докато пръстите й изследваха гърдите му, проследявайки лабиринта от белези и рани там. Той усещаше инстинктивно, че за разлика от другите жени, с които беше спал, тя нямаше да потръпне от отвращение при вида на тези свидетелства за бойните му подвизи, или — още по-лошо — да изпадне в перверзна възбуда от недвусмислените доказателства за смъртните опасности, на които се подлагаше.
Той действително очакваше нещо по-различно от красивата нимфа, която лежеше в обятията му, но бе абсолютно неподготвен за реакцията й. Когато тя най-накрая вдигна очи към неговите, те блестяха от сълзи, а изваяното й лице беше пребледняло.