За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Никой в Япония не постъпва така. Защото техникумът, който момичето е завършило, дава наистина едно прилично образование, но истинската наука, истинските познания то ще ги добие във фирмата.
Горе-долу и тук пътят, който ще извърви, е такъв: първо ще си намери наставник или наставничка. После ще започне с метенето на магазина, от работа в склада, до асансьора, оттам — на щанда, от щанда — на касата. Каквито още службици за момичета има, за една година или две — според вида на магазина, и улицата на която е построен — кандидатката ще мине през тях. Където и да работи момичето, преди да бъде окончателно назначено, навсякъде вещи хора и наставничката тънко и точно оцемяват работата и качествата му.
За сръчност и бързина — толкова точки, за настроение — толкова, за контактност — толкова. Пази боже някога да си излезнала кисела от къщи и малко нещо да си изтървеш нервите в магазина. Ще те лизне с лошото си око „Елката“, отиде момиченцето, та се не видя… Ще има да търсиш работа, ще има да подсмърчаш, щото такива като тебе, колкото щеш. Ти ще си отидеш, десет други ще дойдат и ще застанат зад тезгяха — и по-хубави от тебе, и по-засмени, и още по-готови да превият гръб. И най-важното — никога намръщени и кисели!
Накрая се тури рекапитулацията… Черно на бяло, след тия една или две години работа в магазина — през всичките степени и стъпала като мине бъдещата служителка на „Мицукоши“, се решава: ставаш — не ставаш. Досега заплатата ти е била малка — няма как, стажувала си, проверявали са те, девойко. Сега една възтежка комисия ще те огледа за последен път, всеки ще си извади от тая комисия тефтерчето, всеки те изчислява. За аранжьорка не ставаш. На еди-коя си дата, в еди-колко си часа малко си настъпила плата, който е трябвало да сгънеш и поставиш на мястото му. За щанда с опаковане на стоките не ставаш, защото вместо да залепиш със скоча пакета, си залепила с него плата. За работа с клиенти също не ставаш, защото си им показала десет вида от якетата, конто са търсили да купят, а не си се сетила, че има и единадесети вид — вътре в складовете, който липсва на щанда! Виж, за асансьора ставаш. Хайде, слагай синьото боне, слагай белите прозрачни ръкавичкн и синьото костюмче и отивай при бутоните…
Тьй става в Япония изборът кой, къде и какво да работи в един магазин… Както виждате, системата е доста сходна с нашата с тази разлика, че оная — японската, много трепери над клиента, я не над продавачката, с което, както имахме вече случай да го кажем, Япония си казва експлотаторската същност по отношение на продавачките и някакъв си мним хуманизъм по отношение на купувачите. Докато ние правим точно обратното.
Сега, драги читателю, вземи валериан, ако си по-зле със сърцето, сложи и малко хапче нитроглицирен под езика и питай. Зная какво ще ме запиташ: тия хора, японците, като са толкова съвършени, като са маята, „раят“ на вежливостта, на усмивката, на вниманието, на „всьото и всято“ в обслужването — те ядове нямат ли си, тях нервите не ги ли хващат? Тия момичета дето ги изкара от ангели небесни по-съвършени — при мъж не лягат ли, на тях децата им не врякат ли, не се ли разболяват никога тия дечица? Или майчинството у тия жени дотам е смазано, че да ти трепери тя пред една богата глезана, която не може да си избере кимоно, а да не иде в това време до телефона да попита детето как е: ако е болно — температурата паднала ли е, ако е здраво — научило ли си е, ако пък си е научило — напазарувало ли е?… Или, което най-често става, самите те да прескочат да напазаруват, кафе да пийнат, за другите по-интимни работи, които ние баш в работно време ги правим — не говоря! Нали знаете от собствен опит колко такива въпроси може да зададе човек, като стане дума за настроение и любезността на една продавачка. И мисля, че още един въпрос основателно ще искате да поставите: тия японки толкова ли нямат връзки, толкова ли са свети-пресвети, че през ничие кабинетче, върху никое канапе не са проветрили нежните си роклички?… И най-сетне: пък толкова ли мъжете им не са началници, или нямат приятели началници, които пък да са приятели с трети началници, та да не могат да й видят сметката на оная капризна купувачка?…