Вярност в смъртта

— Мисля, че ще намериш всичко, което ти е необходимо. Само че инструментите не са производство на „Брансън“, а на „Стийлбенд“.

— Инструментите на „Брансън“ са добри, но на „Стийлбенд“ са още по-хубави.

Рурк ослепително се усмихна на съпругата си и сложи ръка на рамото на младежа.

— Да видим с какво разполагаме.

— Страхотен е, нали? — възторжено възкликна Пийбоди. — След посещението при Брансънови поправи спуканата водопроводна тръба в жилището ми. Има златни ръце — нищо не може да му се опре.

— Ще му бъда задължена до гроб, ако поправи колата и не се наложи да разчитам на онези некадърници от сервиза.

— Ще се справи, не се притеснявайте — промърмори Пийбоди. Искаше и се да сподели тревогата си с Ив. Беше забелязала странното изражение на Зийк, когато говореше за Клариса Брансън. Опитваше да се самоуспокои, повтаряше си, че увлечението на брат й е мимолетно; Клариса беше омъжена и много по-възрастна от Зийк. „Скоро ще му мине“ — помисли си и реши, че не е редно да споделя грижите си с лейтенант Далас, когато началничката й имаше толкова проблеми с разследването. Въздъхна и промълви:

— Съзнавам, че сега не е най-подходящият момент да приемате гости. Ще си тръгнем веднага щом брат ми свърши с колата.

— Преди това ще ви нахраним. Погледни, всичко е готово. — Тя разсеяно посочи към чиниите със сандвичи. — Няма да изхвърлим толкова храна, нали?

— Щом толкова настоявате… — Пийбоди побърза да се възползва от поканата. — Командирът обаждал ли се е?

— Не. Мисля, че до сутринта няма да се случи нищо. О, добре, че си спомних — утре трябва да се явиш в управлението точно в шест.