Маската на Локи [bg]

— Сигурен ли си в това?

— Виждам само каквото всеки простосмъртен може да види с очите си.

— Говори се, обаче, че владееш умението да надзърташ отвъд границите на живота и смъртта. Кажи ми, успя ли, с помощта на твоята магия — черна или бяла — да предскажеш изхода на този сблъсък?

Амне направи пауза, преди да отговори. За миг надзърна в себе си така, както го бе помолил Великият магистър. В тъмнината зад слепоочията му, изплува мрачно и бледо лице с рунтави мустаци и втренчен поглед.

— Силата ми не е такава, каквато си я представяте.

— Това не е отговор, Тома Амне.

— Това е единственият отговор, който мога да дам.

— Опита се да ни замаеш главите с гатанки и суеверия, рицарю от Ордена на тамплиерите. Но ние не сме глупаците, за които ни вземаш.

— Господарю, само ви запознах с някои свои разсъждения, нищо повече. И с последиците от вашите действия.

— Какви последици?

— Господарю, хоспиталиерите и тамплиерите са съюзници отдавна.

— Не толкова близки, колкото ти се иска.

— Така е, господарю Роже, ние имаме своите различия. Но кралят ще оцени високо жеста, ако му предложите подкрепата си в този час.

— И как по-точно ще го „оцени“?

Амне се поколеба. Играта на намеци бе по-подходяща, когато разговаряше с Жерар. Но обещанията са друго нещо.

— Ако съумеем да прогоним Саладин и аюбитите му далеч отвъд границите на тази страна, печалбата ще е невъобразима. Никой друг не ще може да ни спре — египетско жито, железните рудници в Синай, перлените ферми край Червено море…