Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
— О, боже! — изрече тя. — Не очаквах да се случи. — Отново яростно се запрегръщаха, а той я хвана за ръка и я заведе в спалнята. Там нетърпеливо започнаха да се събличат един друг.
— Побързай, скъпи — каза му. — Побързай…
Озоваха се в леглото, прегръщаха се, а телата им се докосваха и си спомняха. Те нежно и яростно се любеха, както някога. А това беше едно ново начало. Двамата лежаха щастливи и отпуснати.
— Толкова е странно — обади се тя.
— Какво?
— Всички тези ужасни неща, които публикувах за теб. Направих го, за да привлека вниманието ти. — Притисна се към него. — И си постигнах целта, нали?
Той широко се усмихна.
— И още как.
Лесли се изправи и го погледна.
— Толкова се гордея с теб, Оливър. Президент на Съединените щати.
— Опитвам се да бъда много добър. Това е от голямо значение за мен. Искам да постигна нещо. — Погледна часовника си. — Опасявам се, че трябва да се връщам.
— Разбира се. Ще те пусна пръв да тръгнеш.
— Кога ще те видя отново, Лесли?
— Когато искаш.
— Ще трябва да внимаваме.
— Знам. Ще внимаваме.
Тя лежеше и унесено го гледаше как се облича.
— Ти си моето чудо — каза Оливър и се наведе към нея, когато се приготви да тръгне.
— А ти си моето. Винаги си бил.
Той я целуна.
— Утре ще ти се обадя.
Оливър се качи в колата и потегли за Вашингтон. „Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите“ — мислеше си. Вдигна телефона в колата и набра номера във Флорида, който му беше дал Дейвис.
Сенаторът сам вдигна слушалката.
— Ало.
— Оливър се обажда.
— Къде си?
— Връщам се във Вашингтон. Имам да ти съобщя една добра новина. Няма нужда да се тревожим повече за този проблем. Всичко се нареди.
— Не можеш да си представиш колко се радвам. — В гласа на сенатора се четеше дълбоко облекчение.
— Знаех, че ще се зарадваш, Тод.
На следващата сутрин, докато се обличаше, Оливър взе един брой на „Уошингтън Трибюн“. На първа страница имаше снимка на вилата на сенатора Дейвис в Манасас. Под снимката пишеше:
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Оливър гледаше вестника и не можеше да повярва на очите си. Как е могла да го направи? Спомни си колко страстна беше в леглото. А той изобщо не беше осъзнал причината. В дъното на тази страст е била омразата, а не любовта. „Не мога да я спра“ — отчаяно си мислеше.
Сенаторът Тод Дейвис хвърли един поглед на статията на първа страница и се ужаси. Даде си сметка колко силен беше печатът и колко щеше да му струва тази вендета. „Аз самият ще трябва да я спра“ — реши.
Когато пристигна в кабинета си в Сената, той се обади на Лесли.
— Много време мина — топло започна сенаторът. — Често си мисля за вас, госпожице Стюарт.
— Аз също си мисля за вас, господин сенаторе. В известен смисъл всичко, което имам, го дължа на вас.
Той се засмя.
— Съвсем не. Когато имахте проблем, аз с удоволствие ви помогнах.
— Има ли нещо, което мога да направя за вас, господин сенатор?
— Не, госпожице Стюарт. Но има нещо, което аз бих искал да направя за вас. Ваш редовен читател съм, както знаете, и смятам, че „Трибюн“ е един наистина чудесен вестник. Току-що разбрах, че не сме рекламирали в него, и искам да поправя тази грешка. Аз имам дял в няколко крупни компании, а те са големи рекламодатели. Наистина големи. Смятам, че за рекламата ни трябва да се грижи един такъв чудесен вестник като „Трибюн“.
— Приятно ми е да го чуя, господин сенатор. Винаги се радваме, когато искат да рекламират при нас. При кого да изпратя за разговор рекламния ми мениджър?
— Е, преди да започнат преговорите, смятам, че ще трябва да разрешим един малък проблем.
— За какъв проблем става дума? — попита Лесли.
— Става дума за президента Ръсел.
— Да?
— Въпросът е твърде деликатен, госпожице Стюарт. Казахте преди малко, че дължите всичко, което имате, на мен. Сега аз ви моля да ми направите една услуга.
— С удоволствие, стига да е по силите ми.
— По един своеобразен начин аз помогнах на президента да бъде избран.
— Знам.
— И той се справя чудесно. Разбира се, на него му е още по-трудно, когато на всяка крачка го напада мощен вестник като „Трибюн“.
— Какво искате да направя, господин сенатор?
— Ами много ще съм ви задължен, ако тези нападки престанат.
— А в замяна на това мога да разчитам да водя рекламата на някоя от вашите компании.
— Много реклама, госпожице Стюарт.
— Благодаря ви, господин сенаторе. Защо не ми се обадите пак, когато имате нещо повече да ми предложите?