Магизточник
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магизточник». Краткое содержание книги:
Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1
На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той.
Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал.
Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката.
Пиещите грижливо отбягваха погледите си дори когато Багажът се примъкна до наредените край отсрещната стена стъкленици с орак. Имаше способността да стои неподвижно така, че вдъхваше повече ужас, отколкото с движенията си.
Накрая един от тях подхвърли:
— Според мен то иска да си пийне.
Мълчанието се проточи и някой от останалите промълви с точността на гросмайстор, измислил убийствен ход:
— Кое иска да си пийне?
Другите пиячи се взираха безстрастно в чашите си.
Чуваше се само топуркането на един гекон по запотения таван.
Първият обясни:
— Говорех за демона, който ей сега се прокрадна зад гърба ти, о, братко от пясъците.
Настоящият победител в Шампионата по невъзмутимост на Ал-Уади се усмихваше изцъклено, докато не усети някой да подръпва робата му. Усмивката се задържа на мястото си, но лицето като че не искаше да има нищо общо с нея.
Багажът страдаше от несподелена любов и постъпваше като всяко благоразумно същество в такива случаи — искаше да се натряска. Нямаше пари, нито можеше да сподели желанието си, но винаги успяваше някак да внуши на околните своите стремежи.
Кръчмарят прекара дълга самотна нощ, сипвайки орак в чинийка, докато Багажът не излезе на зиг-заг през една от стените.
В пустинята се бе възцарила тишина. Това не й е присъщо. Обикновено я оживяват цвърчене на щурци, бръмчене на комари, съскане и шепот на устремени към плячката криле над изстиващите дюни. Но тази нощ в пустинята тегнеше тежкото, изпълнено с шетня мълчание на десетки чергари, които прибираха палатките си, за да се разкарат някъде по-надалеч.
— Обещах на мама — обясни момъкът. — Мъчи ме хрема, ако се сещаш.
— А дали не би могъл да опиташ с… малко повечко дрехи по себе си?
— О, немислимо е. Коженото облекло е задължително.
— Не бих го нарекъл „облекло“. Просто не стига, за да заслужи такова описание. А защо е задължително да го носиш?
— Естествено за да познават веднага хората, че съм варварски герой.
Ринсуинд се облегна на зловонната стена в змийската яма и впи поглед в момчето. Взираше се в очи като две сварени зърна грозде, щръкнала рижа коса и лице, на което водеха битка вродените лунички и страховитите настъпващи войски на акнето.
Такива моменти допадаха на Ринсуинд. Убеждаваха го, че не е побъркан. Защото ако той беше луд, не би му останала подходяща дума за някои от хората, които срещаше.
— Варварски герой… — промърмори под носа си.
— Не е нередно, нали? Тези кожи са доста скъпички.
— Да, но… Виж какво… Момко, как ти е името?
— Найджъл…
— Виж какво, Найджъл…
— Найджъл Разрушителя — добави момчето.
— Виж какво, Найджъл…
— … Разрушителю…
— Добре, де, Разрушителю… — отегчено се съгласи Ринсуинд.
— … син на Зайкодуп Търговеца на храни…
— Какво?!
— Трябва да съм нечий син — просвети го Найджъл. — Някъде тук е написано…
Изви се назад и порови в мърлява мъхеста торба. След малко измъкна тънка, разръфана и окъсана книжка.
— Тук се споменава за избора на името… — мънкаше си и прелистваше.
— И как се озова в тази яма?
— Имах намерение да ограбя съкровищницата на Креозот, но ме налегна астматичен пристъп — отвърна Найджъл, разгръщайки пукащите листове.
Ринсуинд сведе поглед към змията, която прилежно се държеше настрана. Тя се беше уредила добре в ямата и отдалеч надушваше неприятностите. Нямаше намерение да трови живота на никого. Змията отвърна на погледа му и сви рамене, което беше много ловко изпълнение от страна на влечуго без никакви рамене.
— И откога си варварски герой?
— Тъкмо започвах. Открай време ми се искаше, ако ме разбираш, и се надявах да се уча в движение. — Найджъл се вторачи късогледо в Ринсуинд. — И така може, нали?
— Според общото мнение това е доста рискован начин на живот — реши да го просвети Ринсуинд.
— А можеш ли да си представиш какво е да знаеш, че ще продаваш бакалски стоки през следващите петдесет години? — мрачно възрази Найджъл.
Ринсуинд се позамисли.
— С щанд за плодове и зеленчуци, на който има репички ли?
— О, да — потвърди Найджъл и върна тайнствената книга в торбата си.
После се зае да изучава отблизо стените на ямата.