„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Сутринта на 17 юни по разпореждане на Петен по радиото беше предадено, че той се обръща към Хитлер с молба да се прекратят военните действия. Петен обърка войниците, които водеха ожесточена съпротива, и с това улесни хитлеристите да завладеят три пети от територията на страната.
В продължение на девет дена след обръщението на Петен по радиото немскофашистките войски продължаваха настъплението и взеха в плен един милион френски войници, които останаха без ръководство. Френските войници бяха откарани като военнопленници в хитлеристкия тил, за да ги използуват като работна сила в германската промишленост.
На 22 юни 1940 г. генерал Хюнтцигер, адмирал Платон и бившият посланик в Полша, Ноел, по поръчение на кликата на Петен подписаха капитулацията в същия вагон в Компиенската гора, в който на 11 ноември 1918 г. Фош прие капитулацията на кайзерова Германия. На 25 юни примирието влезе в сила.
На 11 юли Петен отмени републиканския режим и установи диктатура, като си присвои кралски привилегии. Декретът на Петен започваше с думите: „Ние, Филип Петен…“
Дарлан беше назначен от Петен за министър на флота, а Вейган — за министър на отбраната. Към есента на 1940 г. министър на външните работи стана Лавал.
На власт се оказаха изменници и предатели на родината, които дълго преди 16 юни 1940 г. се готвеха да капитулират, подготвяха условията за победата на фашизма. Поражението на Франция те разглеждаха като предпоставка за държавен преврат и установяване на военна диктатура. Цялата им понататъшна дейност беше насочена към установяването на пълно сътрудничество с немския фашизъм. Ето и един характерен случай: на 12 август 1941 г. Петен произнася реч по радиото. Адмирал Леги, американски посланик във Виши, разказва в своите мемоари: „Когато слушах речта, стори ми се, че тя е написана от Хитлер.“145
В деня, в който дойдоха на власт капитулантите, 17 юни 1940 г., на английския генерал Спирс се удаде да отведе обратно в Лондон генерал де Гол. Това стана по следния начин: „Де Гол излезе от своя кабинет в Бордо, без да носи със себе си даже и чанта, и се отправи за летището, за да придружи своя приятел Спирс. Те си стиснаха ръцете, сбогуваха се, а когато самолетът започна да се движи, де Гол влезе в него и затвори зад себе си вратичката. Машината се издигна във въздуха пред изумените френски полицаи и чиновници.“146
На другия ден след пристигането си в Лондон де Гол се обърнал по радиото с призив към всички французи, намиращи се на английска територия, да се обединят под негово ръководство за по-нататъшна борба за национална независимост на своята страна.
Така възникна движението „Свободна Франция“, което се възглавяваше от генерал де Гол.
В организацията на движението „Свободна Франция“ наред с честните френски патриоти постъпиха и всякакъв род авантюристи, скрита агентура на Петен, и тайни агенти на английското разузнаване „Интелидженс сървис“. Най-видната фигура в движението „Свободна Франция“ след де Гол по това време беше запасният адмирал Мюзеле.
Движението „Свободна Франция“ представляваше интересите на тази част от френските управляващи кръгове, която се опитваше да отстоява самостоятелните позиции на френския капитализъм. С тази цел движението „Свободна Франция“, а след 13 юли 1942 г. „Сражаваща се Франция“, се стремеше да обедини и тези французи, които бяха против Виши и участвуваха в борбата срещу хитлеристка Германия.
Това движение имаше за цел освобождаването на Франция от немскофашистките окупатори. Ето защо то обективно беше прогресивно движение.
Верността към френския народ, към националните интереси на страната докрай беше запазена от Френската комунистическа партия. Въпреки преследването и репресиите комунистическата партия продължаваше да се бори за свободата и независимостта на Франция.
Изразявайки възмущението на народните маси от поражението на фронта, Централният комитет на Френската комунистическа партия на 6 юни се обърна към правителството с предложение да въоръжи народа, да обяви народна война за свободата и независимостта на родината, да създаде всеобщо опълчение и незабавно да се арестуват всички вражески агенти. В отговор на програмата за спасяване на Франция реакционните кръгове отговориха с капитулация. Тогава ЦК на Френската комунистическа партия се обърна към френския народ с историческия манифест, който беше публикуван в нелегалния брой на „Юманите“.
145
W. Leahy. I Was There, p. 45.
146
Winston S. Churchill. The Second World War, v. 2, p. 200.