Гибелен грях
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гибелен грях». Краткое содержание книги:
Коварство и измяна преследват сър Хю и помощниците му на всяка крачка, а кръвожадният убиец прикрива умело следите си. Единственият свидетел на едно от убийствата е луд просяк, а единствената улика, с която разполага сър Хю, са загадъчните предсмъртни думи на лейди Съмървил: „Расото не прави монаха“…
Глава девета
Рано на другата сутрин Корбет закусваше в кухнята, когато спокойствието на цялата къща беше нарушено от блъскане по външната врата. Предусети какви са новините, още щом отвори широко вратата и видя пред себе си помощник-шерифа Александър Кейд, несресан и небръснат.
— Станало е ново убийство, нали? — попита тихо Корбет.
— Да, преди около четири часа. Проститутка на име Хоуиза е била убита пред вратата на жилището й.
Корбет го покани с жест да влезе.
— Мъртвата ще почака малко — промърмори той. — Закусвал ли си?
Кейд поклати отрицателно глава. Корбет го поведе към кухнята, настани го на масата и бутна към него чаша вино, парче сушено месо и прясно изпечен черен хляб. Кейд се нахрани, като лакомо гълташе храната, а Корбет го наблюдаваше с любопитство: не беше само гладът, помощник-шерифът беше разтревожен.
— Познаваше ли Хоуиза? — попита го Корбет в момента, в който сънените Ранулф и Малтоут се промъкнаха в кухнята.
Помощник-шерифът, зяпнал с уста, пълна с хляб и месо, вдигна очи към него. Корбет разбра, че въпросът му го е изненадал.
— Познаваше ли я?
Кейд кимна.
— Да — измънка. — Познавах момичето, но това си е моя работа.
Ранулф и Малтоут седнаха до него на пейката.
— Мастър Кейд, почакайте. Ранулф, трябва да поговоря с теб.
Вече отвън, Корбет сграбчи Ранулф за предната част на кожения елек.
— Снощи си излизал, нали?
— Да, господарю. Но, както каза мастър Кейд, това си е моя работа.
— Щом излезеш от къщата ми, става моя работа! — изръмжа Корбет. — Имам достатъчно врагове в тоя град, без да приканвам на всеослушание всеки минувач или разбойник и без да споменавам един безжалостен, вилнеещ нощем главорез.
Притисна Ранулф до стената.
— Къде ходи? При лейди Мери Невил?
— Да, при нея! — Ранулф впери в него свиреп поглед.
— Тя е лейди и е вдовица.
— А аз какво? Да си знам къде ми е мястото, така ли, господарю?
Ранулф се приближи.
— Или искаш да я запазиш за себе си, господарю? Така ли е? Видях как я гледаше.
Ръката на Корбет се плъзна към кинжала му и Ранулф сграбчи дръжката на своя.
— От дълго време ти служа, господарю — тихо продължи Ранулф. — И ти служа добре. Само един Бог знае кой е баща ми, а майка ми е била дъщеря на селянин. Имала е мечти, но не и способности да ги постигне. Вярвай ми, аз имам и двете. Един ден ще коленича пред краля — Ранулф вирна брадичка. — Ще стана рицар.
Корбет отпусна ръце и се облегна на стената на ходника.
— Бог да ни пази, Ранулф! — рече полугласно. — Погледни ни само, с кинжали в ръце! Прави каквото искаш. Имаме други неща за вършене.
Взеха Кейд и още несъбудилия се Малтоут от склада за провизии и тръгнаха по безлюдната Бред Стрийт нагоре към Чийпсайд. Голямата улица беше пуста, само един монах с преметнат през рамо филон и воден от сънено момче с горяща факла, бързаше, за да даде последно причастие за болен. Около купчините гнила шума се биеха кучета и котки. Двама пазачи от градската стража се олюляваха толкова пияни, колкото и гуляйджиите, които задържаха. Корбет погледна нагоре към сивото небе.
— Къде е тялото на момичето, мастър Кейд?
— Вече е пренесено в Сейнт Лоурънс Джуъри. Превозихме я на една от колите за боклук.
— Кой я е открил?
— Градската стража — Кейд отмести поглед и се изхрачи. — Чули кучетата да ръмжат и да се джафкат около трупа.
Кейд стисна устни, за да потисне гаденето.
— Бог да ни пази! — промълви той. — Псетата лочели и ближели кръвта й.
Корбет прошепна тихо една молитва.
— Все още има смисъл да идем до мястото — каза той. — В стаята си ли е било убито момичето?
— Не, пред самата врата. Държала е ключа в ръка, когато убиецът е нанесъл удара си.
— Ще идем ли до Сейнт Лоурънс Джуъри?
— Мастър Корбет, първо трябва да се погрижа за други въпроси. Ще ме почакате ли? — Кейд потупа кесията си. — Помолих моя писар да се поразрови в записките. Направил е списък с фактите, които са ни известни за Падликот.
Корбет се усмихна.
— Първо се погрижи за своите задължения, мастър Кейд.
Помощник-шерифът ги поведе нагоре към Грейт стокс близо до Водопровода, там облечени в сини и жълтеникавокафяви униформи войници бяха събрали престъпниците и скитниците за изпълнение на наказанията им. Когато Корбет стигна на мястото, отвеждаха духовник заловен в прелюбодеяние с омъжена жена, а пред него мъж свиреше на гайда.
— Трябва да извърви гол шест пъти пътя до Нюгейт и обратно — поясни Кейд — със смъкнати до глезените панталони.