![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Томи и Аника излязоха напред да поздравят капитан Дългия чорап, но колко бяха слаби и бледи! Те излизаха за пръв път след болестта си.
Пипи трябваше, разбира се, да се качи на кораба и да поздрави Фридолф и всички свои приятели моряци. Томи и Аника отидоха с нея. Някакво странно чувство ги обзе при мисълта, че се разхождат на кораб, дошъл толкова отдалеч, и двамата отваряха очите си на четири, за да видят абсолютно всичко.
Пипи така здраво прегръщаше моряците, че пет минути след това те не можеха да си поемат дъх. После вдигна капитан Дългия чорап на раменете си и го понесе през тълпата към Вила Вилекула. Томи и Аника вървяха след тях, хванати за ръце.
— Да живее крал Ефраим! — викаха хората и решиха, че това е забележителен ден в историята на техния градец.
Няколко часа по-късно капитан Дългия чорап легна да спи във Вила Вилекула и така захърка, че цялата къща се тресеше. Навън в кухнята Пипи, Томи и Аника седяха около масата, по която все още личаха остатъците от пищна вечеря. Томи и Аника бяха доста мълчаливи и замислени. За какво мислеха те? Аника си мислеше дали в края на краищата не е по-добре да не живееш на този свят, а Томи се опитваше да си припомни дали изобщо съществува нещо наистина весело, но нищо не му идваше наум. Целият живот, общо взето, е пустиня, мислеше си той.
Ала Пипи беше в превъзходно настроение. Тя потупваше Господин Нилсон, който се разхождаше внимателно напред-назад между чиниите на масата, потупваше Томи и Аника, подсвиркваше и пееше едно през друго, а от време на време правеше ситни танцови скокове, сякаш не забелязваше, че Томи и Аника са така потиснати.
— Ех, че ще е хубаво да си поскитам пак известно време по моретата — възкликна тя. — Помислете си само: да бъдеш в морето, на свобода!
Томи и Аника въздъхнаха.
— И да знаете с какво любопитство очаквам да видя остров Корекоредут. Като си представя само — изтягаш се по плажа, топиш палците на краката ей в Южното море, а щом зяпнеш, в устата ти лупва зрял банан.
Томи и Аника въздъхнаха.
— Мисля, че ще е много забавно да се играе с ония черни деца там — продължи Пипи.
Томи и Аника въздъхнаха.
— Какво само въздишате? — попита Пипи. — Не обичате ли милите черни дечица?
— Обичаме ги — отвърна Томи. — Но седим и си мислим, че сигурно ще мине много време, преди да се върнеш във Вила Вилекула.
— А, това се подразбира — каза Пипи весело. — Но не вярвам да съжалявам. Мисля, че на остров Корекоредут ще бъде дори по-весело оттук.
Аника обърна посърналото си отчаяно личице към Пипи.
— О, Пипи — промълви тя, — колко мислиш да останеш там?
— Хм, трудно може да се каже, но вероятно до Коледа.
Аника изскимтя.
— Кой знае — каза Пипи. — Може би на остров Корекоредут е толкова хубаво, че да му се прииска на човек да остане там завинаги. Хопала — Пипи направи още една танцова стъпка. — Негърската принцеса съвсем не е лоша професия за някой, който има такава слаба учебна подготовка като мен.
Очите на Томи и Аника заблестяха странно на бледите им лица. Внезапно Аника се захлупи на масата и избухна в плач.
— Но като поразмисля хубаво, не вярвам да остана там завинаги — каза Пипи. — Дори и дворцовият живот може да омръзне. Та някой прекрасен ден сигурно ще кажа ей така: «Томи и Аника, какво ще кажете, ако се върна за известно време във Вила Вилекула?»
— Ах, как ще се радваме, когато ни пишеш това! — възкликна Томи.
— Да пиша? — рече Пипи. — Вие уши нямате ли?! Нямам никакво намерение да ви пиша. Чисто и просто ще ви кажа: «Томи и Аника, хайде да се връщаме във Вила Вилекула».
Аника вдигна глава от масата, а Томи попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото казвам — отвърна Пипи. — Не разбирате ли шведски? Или може би съм забравила да спомена, че и вие ще дойдете с мен на остров Корекоредут? Убедена съм, че го казах.
Томи и Аника скочиха на крака. Бяха се задъхали. После Томи каза:
— Ух, какво говориш! Мама и татко никога няма да ни пуснат.
— Пускат ви — заяви Пипи. — Вече говорих с майка ви.
В кухнята на Вила Вилекула в продължение на точно пет секунди цареше абсолютна тишина. След това прокънтяха два вика. Томи и Аника се разкрещяха от радост. Господин Нилсон, който седеше на масата и се опитваше да намаже шапката си с масло, ги погледна учудено. Той се изуми още повече, когато видя как Пипи, Томи и Аника се хванаха за ръце и затанцуваха лудешки. Така скачаха и крещяха, че лампата се откачи от тавана и падна на пода. Тогава Господин Нилсон хвърли ножа за масло през прозореца и също се впусна в танца.